Величието на Франция

Откакто католическата армия беше превзела форта „Сент Катрин“, който от висотата на морския бряг господстваше над Руан, тя чувстваше победата си съвсем близка и неминуема. На дело армията се командуваше от Гиз, а на думи — от триумвирите (Гиз, Сент Андре и Конетабъла), които в действителност бяха вече не трима, а четирима, откакто хваналият вяра на мъглявото обещание на Филип II да му върне Испанска Навара Антоан Бурбонски, наварски крал и един от първите велики принцове заедно с Конде, приел Реформацията, повторно се беше отрекъл от вярата си и сега отново ходеше на литургия и се кланяше на Девата. Жена му, Жана д’Албре100, ненавиждаше подобни увъртания. В малкото си наварско кралство тя беше останала вярна на убежденията си, без да обръща ни най-малко внимание на недоволството на двора. Но Антоан беше човек слабохарактерен и луда глава, който даваше право на говорилия последен, но за сметка на това се заглеждаше по първата срещната фуста. Totus est Venereus101 пише Калвин, който никога и за нищо не бе разчитал на него.

Под Руан той понечи да подражава на Регентката, като се изравни с безстрашието й по безразсъдство и нареди да му сложат трапеза зад една стена, обстрелвана от хугенотите. Там с чудесен апетит похапна, но после, забравил къде се намира, се изправи в цял ръст и тозчас бе повален от пушечен изстрел. Когато градът беше превзет, той заповяда на войниците си да го носят на носилка из улиците, за да изпита сетно наслаждение от гледката на поголовно избиваните хугеноти, чийто доскорошен предводител и едноверец беше. Накрая предаде богу дух също толкова нелепо, колкото и бе живял, оставяйки подире си една жена, била мъжът в семейството, и един син, който за щастие на френското величие приличаше на майка си102.

Падането на Руан бе последвано от всичко най-лошо, което човек изобщо е способен да си представи, но Катерина Медичи така и не подучи жадуваното удовлетворение — Монтгомъри й се изплъзна, като скочи в една галера и се спусна по течението на Сена. Забелязвайки веригата, която католиците бяха опънали напреко на реката при Кодбек, той обеща на гребците свобода. Каторжниците с рев наблегнаха веслата и галерата разкъса веригата с носовия си таран, след което Монтгомъри се добра до морето и до английския бряг. Но съдбата не му остана длъжна. Две години по-късно тя му устрои втора среща с Катерина Медичи и със смъртта.

На пръв поглед превземането на Руан не беше нищо повече от нова винетка в короната на Гиз, същата, за която започваше да се шушука, че един ден възнамерявал да смени с короната на Шарл IX. При все това на тръгване от Руан за Париж дукът бе мрачен като буреносен облак, защото му се беше наложило да дели славата от победата си с Конетабъла Дьо Монморанси, остарял на служба при трима крале, но така и не поумнял; с маршал Дьо Сент-Андре — безспорно значително по-млад от Конетабъла, но не и по-даровит, та дори и с онзи окаян безумец Антоан, за когото се говореше, че се бил оставил да го застрелят нарочно, за да може след това да обикаля на носилката си превзетия град като някой умирающ.