Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Тъй е, много неща премислих през тия четири години, пък и през цялото това време нийде в Монтинякската равнина не видях нито по-хубав, нито по-силен мъж от Йона.
Баща ми се разсмя:
— Е, тогава работата е в кърпа вързана, Сарацинко!
За миг обаче тя спря да кърши снага и да се върти, сетне с много сериозен вид възрази:
— Не съвсем, гос’ин барон! (И тутакси приклекна в също толкова дълбок реверанс, колкото, и първия.) Не ща аз да живея в пещера като дивачка някоя ведно с козите и вълчицата. Ще трябва да разрешите на Йона да си вдигне къща над пещерата!
— Изплю ли най-сетне камъчето, негоднице! — избухна в смях баща ми.
В същия миг откъм стълбището насам дочухме да потропва куцукащата стъпка на Совтер. После на вратата се почука и влезе сам той, като се начумери веднага щом зърна Сарацинката, и тозчас извърна поглед, за да го спре, изпълнен с безпокойство, върху побратима си.
— Жан — рече му Сиорак, сдържайки напиращото в него веселие, което Сарацинката бе донесла със себе си, — това е Сарацинката, вашата бивша заложница, която преотстъпихте на Волпери. Тя на драго сърце скланя да се венчае с йона съгласно нашата религия, стига той да си вдигне къща над пещерата.
— Къща! — повтори Совтер и негодуващо вдигна ръце към небето.
— Гос’ин екюйе, та вий имате всичко нужно за такъв градеж, и то в изобилие! — настоя буйно и доста рязко Сарацинката. — И камък за покривните плочи и стените дал бог, и вар или глина за спойка, и кестеново дърво за скелето, че и каменар си имате, дето и за зидар го бива! Защо и Йона, който ви слугува толкова добре и тъй храбро се сражава заради вас с румите, да си няма дом като всеки християнин?
— Брей, че устата била тази мома! — промърмори Совтер, комуто речта й никак не се понрави.
Сетне с въздишка седна, но дума повече не каза, защото добре знаеше какво мисли по въпроса Сиорак.
За известно време настъпи мълчание, тъй като побратимите предпочетоха да не говорят, за да не се спречкат.
— Сарацинко, а каква е тази върбова кошница, дето я държиш? — попита след малко баща ми.
— Подарък за вашето домакинство, гос’ин барон! — отвърна Сарацинката с нов реверанс, но този път не толкова дълбок, защото усещаше колко неловко би се почувствал Совтер, и с гордост поясни: — Изплетох я собственоръчно от клоните на върбите край вашите Бьони. Долу, под каменоломната ги има колкото щете!
— Я дай да видим! — намеси се неочаквано Совтер, протегна ръка, взе кошничката и внимателно я заоглежда от всички страни, като същевременно изпробваше якостта на върбовите пръчки и здравината на плетката. — Бива си те, Сарацинко! — одобри той майсторлъка й, вече поомекнал. — Не си си губила напразно времето при румите. — И той я погледна, но не така, както я гледаше баща ми, разбира се, а преднамерено някак и пресметливо, след което попита: — А ще съумееш ли да измайсториш и презраменен кош за гроздобер?
— Вече съм плела такива — отвърна Сарацинката с изкусно престорена моминска скромност и без дори да шавне мургава снага, защото чувстваше, че нещата вече се нареждат в нейна полза и откъм Совтер. — За туй обаче — додаде тя — е нужно повече време и по-дебели пръчки.
— Ти по-добре кажи ще можеш ли да изплиташ по четири коша месечно? — прекъсна я Совтер строго.
— Мисля, че да.
Совтер само погледна баща ми и това бе напълно достатъчно двамината да се разберат.
— Добре тогава — рече той, — ще построим къща за двама ви с Йона, а ти, Сарацинко, ще ни плетеш по четири коша за месец. Първата година няма да получаваш нищо, но от втората ще ти плащаме по два гроша за кош.
— По три! — обади се баща ми.
— По три — повтори Совтер и раздразнено сви рамене.
Сарацинката беше на седмото небе и само дето не подскачаше от радост, дордето я изпровождах до порталната кула, без изобщо да я е грижа за очакващата я даром мъка на пръстите, на ръцете и гърба в името на едничкото щастие да живее в дом, съграден от мъжа й, с който щеше да се обогати имотът на двамината му господари.
Омъжихме я според нашата религия само два дни по-късно, защото нямаше никакво време за губене, тъй като плътският грях бе вече налице. И ето че нагазила в студените води на Бьоните, Сарацинката веднага се захвана да сече върбови пръчки. Така от тази дата Мепеш започна да продава и кошове за гроздобер по едно и също време с бъчвите за вино, майсторени от Фожане — стоки, които чудесно се допълваха и чиято съвместимост се оказа от несъмнена полза за побратимството, ако съдя по грижливо водените от Совтер сметки в Мисловника.