Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
След като отново спуснахме решетката и махнахме успокояващо на Ескоргол, който със завист гледаше подире ни от прозореца (в близкия час негов единствен слушател, ако изобщо го слушаше, разбира се, щеше да бъде брат ми Франсоа), аз не се двоумих особено при кого да заведа Сарацинката — при Совтер, или при Жан дьо Сиорак, а почти начаса реших да я отведа при баща ми, тъй като отлично знаех каква кисела физиономия ще направи оня, сивокосият, докато бях също толкова уверен, че при вида й баща ми ще се развесели, а и ще ни позволи да присъстваме на разговора им. Освен това бях забелязал, че въпреки дрипавата риза и босите си, покрити с прах нозе, тя беше много чиста, с лъщяща сресана коса, със свеж дъх и без следа от каквато и да било нечист, способна да възмути тъй чувствителния нос на баща ми.
И така, отведох я аз в библиотеката и обясних на баща ми коя е девойката.
— А, помози бог, Сарацинко! Какво ли само не чувах за теб през тия четири години! — възкликна Жан дьо Сиорак и се изправи с ръце на кръста и вирната брадичка, докато я оглеждаше със сините си очи, от които тъгата за някое време изчезна. — Какво те води насам? — поинтересува се той с обичайната му нявга приветливост.
— Дойдох да ви се жалвам, гос’ин барон! — отвърна Сарацинката с дълбок реверанс, при което парцаливата й риза зина до кръста и позволи да се насладя до най-малка подробност на открилата се гледка не само на мен, но и на баща ми, вярвам. Сетне с наведени очи добави: — Вашият каменар Йона ме насили.
— И таз добра! — ахна баща ми и престорено се намръщи. — Но туй е наказуемо със смърт злодеяние и заслужава бесило! И къде стана това? Из друмищата нейде или през девет планини в десета?
— В пещерата му — отвърна Сарацинката, премрежила лицемерно очи.
— А ти какво диреше в пещерата му, гълъбице? — полюбопитства Жан дьо Сиорак.
— Отидох да видя вълчицата му, за която се говори, че е същинско чудо, тъй я бил опитомил!
Баща ми се разсмя.
— Чудото е, че си извървяла боса пет левги от Волпери до пещерата на Йона само за да видиш вълчицата му! Йона беше ли те поканил?
— Не, гос’ин барон. Не бях го виждала от онази нощ, когато ме освободи от дирека, за който ме беше вързал главатарят на румите. Ала инак беше много любезен, когато ме видя в пещерата си.
— Виж, това вече го вярвам — кимна баща ми.
— Даде ми да пийна козе мляко и понеже бях уморена, пък и вълчицата му си лежеше, рече ми да облегна глава на хълбока й и да я галя. Тъй и сторих. Тогава и той се излетна до мен, а аз му рекох: „Йона, ама и ти имаш много хубава козина по гърдите!“ — и взех, че го погалих с другата ръка. И тъй, както ги галех по козината и вълчицата тихичко поръмжаваше под главата ми, а Йона ме гледаше с очи, досущ като пълни луни, знам ли и аз каква магия стана, та отведнъж вече не бях девица!
Настъпи мълчание, тъй като покрай разказа й всеки от трима ни се беше унесъл в свои си мисли. Казвам: от трима ни, защото дори целомъдреният ми брат Самсон се беше изчервил.
— В това няма кой знае каква магия — забеляза Жан дьо Сиорак.
Сарацинката премига ситно-ситно и възрази:
— Има обаче насилване!
— Добре, гълъбче! — отсече баща ми. — Както ще да е било, но щом ти така твърдиш, ще се наложи като негов господар да въздам справедливост и да пратя Йона бит и пребит на бесилото!
— О, не! И дума да не става! — извика Сарацинката буйно и разтърси гривата си. — Не му е времето да го бесите точно сега, когато съм решила да се венчая с него!
— Гледай я ти нея, никак не била злопаметна! — подсмихна се Жан дьо Сиорак. — Ами Йона?
— И той го иска, съгласно хугенотската ви вяра.
— Не си ли католичка? — попита баща ми, възвърнал си изведнъж предишната сериозност.
— Отначало бях мохамеданка — отвърна Сарацинката простодушно. — Сетне румите ме направиха католичка, а отсега нататък ще изповядвам вярата на мъжа си.
— Ще рече, съпругът струва колкото вярата! Е, добре, можеш да бъдеш доволна, Сарацинко! — заяви Жан дьо Сиорак. — В крайна сметка се оказа, че не си била залудо толкова път от Волпери до пещерата.