Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
В Париж Гиз с изненада узна, че хугенотската армия, подсилена с три хиляди райтери и четири хиляди ландскнехти, които Д’Андьоло бе довел от Германия, беше завладяла Етамп, Ла Ферте-Але, Дурдан и Монлери. Тук, разбира се, не става дума за някакъв прелом във войната: хугенотите просто бродеха край столицата, без обаче да смеят да я обсадят. Превземането на упоменатите градчета имаше за единствена цел да предостави възможност за плячкосване на райтерите и ландскнехтите, който вече бяха надали вой за заплатата си. И понеже този вой все повече се усилваше, Конде и Колини решиха да потеглят за Нормандия, привличани от миража на паричната и военна помощ, обещана им от Елизабет Английска.
Хугенотите напредваха на запад бавно, постоянно задържани от каруците, в които райтерите бяха натоварили плячката си. Кралската армия се спусна подире им, застигна ги и въпреки ускорения им сега ход продължи да ги следва, кажи-речи, по петите. Опасявайки се да не би роялистите да нападнат ариергарда му, Колини убеди Конде да спрат и да им дадат сражение. Избрано беше и подходящо място — Дрьойската равнина, където Колини възнамеряваше да разгърне петхилядната си конница.
Гиз, заел десния фланг на кралската армия със свитата си и хоругвоносните отреди на френските ветерани, беше отказал всяка предлагана му командна длъжност, тъй като нямаше никакво намерение отново да вади с гола ръка кестените от огъня заради когото и да било другиго, освен заради самия себе си. Изправил се в целия си внушителен ръст в стремената на своя огромен черен испански кон, той спокойно оглеждаше околността и без дори да помръдне, сякаш бе на театрално представление, остави Конде и Колини да разгромят Конетабъла.
— Господин дук, господин Конетабъла търпи поражение!
— Виждам — промърмори Гиз.
— Господин дук, господин Конетабъла е ранен!
— Виждам.
— Господин дук, господин Конетабъла е пленен!
— Виждам.
Прекалено заетите с избиването на разбитите части хугеноти надаваха вече победоносни викове, когато Колини посочи със сабята си Гиз и отредите му, замръзнали неподвижно в десния край на бойното поле, и възкликна:
— Виждам там пълчища, които ще ни връхлетят!
Няколко мига по-късно преценилият, че противниците са вече достатъчно изтощени Гиз отново се изправи в стремената и извика:
— Хайде, приятели, вече всичко е наше!
И като увлече в порива си испанските пешаци, той пръсна протестантската пехота в безредно бягство. Конде беше ранен в ръката и пленен. Хугенотите бягаха. Четири часа по-късно всичко изглеждаше вече решено, когато изневиделица върху десния фланг на победоносната армия връхлетяха хиляда райтери и триста войници, които Колини беше успял да събере и поведе след себе си. Те пометоха католическата конница, но се оказаха безсилни пред настръхналия от пики батальон на френските ветерани хоругвоносци. Колини отстъпи, а всеизвестно е, че от него по-голям майстор в отстъплението и пораженията нямаше.
Гиз не посмя да го преследва твърде надалеч. Всъщност победата, която беше удържал и над врагове, и над съперници, далеч надминаваше очакванията му: Конетабъла беше пленник, а маршал Дьо Сент Андре — покойник. Отсега нататък триумвиратът щеше да се състои от един-единствен триумвир, самия него. По същата причина красивият червен архангел на Светата римокатолическа църква бе останал и едничкият стълб, на който се крепеше тронът.
Той обсипа Катерина Медичи с очарователни писма, в които по хиляди възможни начини изразяваше почтителността си към краля и самата нея и най-подробно й описваше славната си победа при Дрьо. Това обаче не го задоволи и месец по-късно той пристигна в Блоа, като завари кралицата-майка в момента, когато се канеше да седне на масата и се поинтересува ще ли благоволи след обеда да му даде аудиенция.
— Иисусе Христе! Братовчеде! — възкликна кралицата, като се преструваше на по-удивена, отколкото бе всъщност. — Чувате ли се за какво ме молите? Аудиенция! Но защо ви е?
— Бих искал да уведомя двора за всичко, което извърших, откакто напуснах Париж начело на вашата армия.
— Но аз вече го знам, братовчеде! Вие всичко ми описахте в писмата си.
— Госпожо — прекъсна я Гиз със спокойна увереност, — бих желал да го чуете от устата ми, а също и да ви представя всички онези предани на краля и на вас самата командири, които тъй безстрашно се сражаваха за двама ви при Дрьо!