Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Да?
— Антониус казва, че през 1978 са прехвърлени две пратки от Сиера Леоне през Африка и Червено море до Саудитска Арабия. Казва, че съдържали гранати и автомати.
Стрейкър подсвирна отново, но устата му беше суха и звукът излезе накъсан.
— А моделът?
— Да, сър, същият, който бе използван при обсадата на джамията тази година.
Когато Харпър напусна стаята с инструкции да напечата пълен доклад, Стрейкър се обърна към останалите и попита:
— А сега накъде?
Пайк поклати глава. Увереността му, че знае нещо определено, го беше напуснала. Фокусът на събитията се бе изместил от Иран към Германия, Хонконг, Турция, Бейрут и един Господ само знаеше къде още!
— Не мога да повярвам! — простена Рандал. Но знаеше, че отговорът е в Иран, където си е бил през цялото време. Искаше му се да се върне там, да тръгне право към центъра на безкрайната паяжина, макар и да съзнаваше, че да се върне без точна информация е не само опасно, но и безполезно. Той се отпусна в стола си и изпсува високо.
32.
Вашингтон
Вторник, 18 декември 1979
След като Пайк си тръгна, Рандал се върна заедно със Стрейкър в неговия офис. Беше дълго помещение с нисък таван, боядисано в бяло. Притежаваше безличния комфорт на хотелски апартамент или луксозна стая за много важни личности. Стрейкър работеше тук, а понякога му се налагаше да живее и с дни. Но въпреки това не беше донесъл нищо от дома си. Обзавеждането, принадлежностите към бюрото, даже цветята по прозореца бяха закупени и поставени тук от Управлението. Стрейкър не беше добавил нищо. Нямаше картини по стените, нямаше фотографии по бюрото, нито даже трофеи или някоя хващаща окото дреболия, нито дори любим молив върху писалището. Нямаше нищо, което да оживява безличното пространство на помещението, и ако Стрейкър умреше или заминеше утре в чужбина, следващият обитател можеше да се нанесе веднага.
Рандал се отпусна на едното от трите кресла в стаята. Стрейкър очевидно беше прав. Той го познаваше от няколко години, първо от Иран и сега тук след неговото завръщане, но през цялото време никога не бе успявал да се доближи до човека зад служебното лице. Стрейкър беше четиридесет и пет годишен, неженен, недружелюбен и мълчалив. Не ходеше на гости, нито някой ходеше при него. Никога не говореше за себе си и изглеждаше така, сякаш изобщо нямаш личен живот. В департамента не се носеха клюки по адрес на Стрейкър, слухове или стари случки, верни или не. Рандал знаеше, че той е добър в работата си, внимателен, акуратен, че е господар на чувствата си и притежава самоконтрола, необходим за всеки агент. Ако таеше някакви чувства или страсти, то те бяха дълбоко погребани и скрити от погледите.
Сега обаче нещо го смущаваше, изкарваше го от релси. Стрейкър беше разтревожен и разсеян. И това имаше връзка със сегашния случай, Рандал беше сигурен. Дали не знаеше или подозираше нещо, което не бе казал на колегите си? Което не би могъл да им каже?
Стрейкър седна срещу Рандал, погледна го и отмести очи. Нямаха никакво време. Трябваше да действат сега или изобщо да не правят нищо. Трябваше да започнат тази нощ, нямаха време за губене. Онова, което Рандал не знаеше, беше страшно много, а останалото, което подозираше — също. Толкова много, което той никога не трябваше да узнае, нито пък да подозира. Но той беше ключът към ситуацията и те трябваше да го използват. Проблемът на Рандал беше, че се беше замесил. Още от самото начало той бе допуснал лични чувства да оцветяват преценките му, да изкривяват представата му и да го отклоняват от правилната посока. Това едва не му коства живота. Подобно ангажиране винаги носи наказание. Един агент никога не трябва да се поддава на чувствата си, не трябва да изпитва тревоги, нито да се ангажира емоционално. Това бе веруюто на Стрейкър, религията му от двадесет и пет години, и до този момент никога не бе имал проблеми. Рандал беше проблем, но той трябваше да бъде използван поне още веднъж. Щом установеше връзка, можеха да го върнат обратно под претекст, че все още не е добре, че не се е възстановил физически и духовно от поражението в Иран, и да го пенсионират. Дискретно, разбира се. Винаги дискретно.
— Питър — изрече той, неуверен как трябва да започне. Настъпи пауза. Рандал чакаше, без да знае какво има предвид Стрейкър. Не можеше да прочете нищо на лицето му. Беше безизразно и затворено като кабинета му. Стрейкър продължи с равен глас: