Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
докато се трудеше с мушамата, за да измайстори нещо като
малък балдахин. Когато свърши, пропълзя под него, щастли-
ва, че се е скрила от неспирния дъжд.
Но това не промени факта, че беше мокра. Както и земя-
та, която освен мокра беше и кална. Мушамата не я предпаз-
ваше и от студа. В гърдите ѝ се надигна горчилка, когато си
припомни думите на пазителите, че по време на изпита им
е позволено да използват магията на елементите. Тогава не
смяташе, че магията може да е полезна, но сега определено
виждаше предимствата да владееш елемента вода – магията
щеше да контролира дъжда и да я предпази от него. Или още
по-добре: ако владееше магията на огъня. Искаше ѝ се Крис-
тиан да е с нея. Щеше да приветства с жар и прегръдката му,
236
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
и магията му. В подобна ситуация владеенето на магията на
духа направо издишаше – освен ако не получи измръзване и
не се наложи да се излекува (което никога не се получаваше
толкова добре, както когато лекуваше другите). Не, реши тя.
Нямаше място за съмнение: владеещите магията на водата и
огъня имаха предимство в този изпит.
Тогава се сети.
Огън!
Както се бе свила, Лиса изведнъж се изправи. Отначало не
бе разпознала за какво служат двата предмета – кремъкът и
огнивото, но сега в главата ѝ изплуваха смътни спомени как се
пали огън с подръчни средства. Никога не я бяха учили на по-
добни умения, но беше сигурна, че когато търкаш два камъка
един в друг, може да се получи искра... ако обаче имаше сухо
дърво. Всичко наоколо беше подгизнало от вода...
С изключение на снопчето пръчки в торбата. Тя се засмя на
глас, развърза пръчките и ги подреди като пирамида, както се
правеше за лагерен огън. След това се опита да измисли какво
да прави с кремъка и огнивото. Във филмите беше гледала как
героите просто ги удрят едно в друго и се получават искри.
Значи това ще направи и тя.
Нищо не се получи.
Опита още няколко пъти и въодушевлението ѝ от преди
малко беше изместено от отчаяние, предизвикано от мрака на
духа. Аз изтеглих малко от него, за да ѝ помогна да се съсре-
доточи. След четвъртия опит блесна искра и угасна, но това
бе достатъчно за нея, за да се досети за принципа. Не след
дълго вече можеше много лесно да получава искри, но те не
правеха нищо, когато падаха върху пръчките. Нагоре и надо-
лу: настроението ѝ приличаше на влакче на надеждата и разо-
чарованието. Не се отказвай, исках да ѝ кажа и изтеглих още
малко отрицателна енергия. Не се отказвай. Исках също да
ѝ предам урок по разпалване на огън, ала това бе отвъд въз-
можностите ми.
Докато я наблюдавах, започнах да осъзнавам колко много
бях подценявала интелигентността на приятелката си. Знаех,
че е блестяща, но винаги съм си представяла, че в подобни
ситуации ще бъде безпомощна. А тя не беше. Можеше да раз-
237
р и ш е л м и й д
гадава логиката на нещата. Тази малка искра не можеше да
запали пръчките. Нуждаеше се от по-голям пламък. Трябваше
ѝ нещо, което да пламне от искрата. Но какво? Със сигурност
едва ли щеше да го намери в тази подгизнала гора.
Погледът ѝ попадна върху картата, която се подаваше от
торбата. Тя се поколеба само за секунда, преди да я накъса на
малки парчета върху пръчките. Предполагаше се, че е дости-
гнала крайната цел и повече няма да се нуждае от карта. Само
се предполагаше. Но вече бе твърде късно и Лиса продължи с
плана си. Първо откъсна част от меката подплата на торбата
и я добави върху купчината. После отново взе кремъка и ог-
нивото.
Лумна искра и мигновено обхвана парче хартия. То пламна
в оранжево, преди да угасне със съскане, образувайки тънък
дим. Тя опита отново, като се наведе напред и внимателно ду-
хна хартията, когато искрата падна върху нея. Появи се малък
пламък, улови и съседното парче хартия и пак угасна. Лиса се
съсредоточи и отново опита.
– Хайде, хайде – промърмори, сякаш можеше да внуши на
огъня да се разгори.
Този път искрата се разгоря в малък пламък, сетне в по-го-
лям, който обхвана подпалките ѝ. Замолих се да се разпростре
върху пръчките, иначе нищо нямаше да се получи. Пламъкът
ставаше все по-ярък и по-голям, като поглъщаше и последни-
те парчета хартия и подплата... и тогава обхвана и пръчките.
Лиса духна леко и не след дълго огънят бумтеше с пълна сила.