Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
затворени, ръцете му стояха отпуснати отстрани. Само фактът, че гърдите му не се надигаха
и спускаха показваше, че има нещо нередно.
— Но — каза Саймън, съзнавайки, че звучи глупаво, — Себастиан е мъртъв. Джейс го уби.
Лилит постави бледата си ръка върху стъклената повърхност на ковчега.
— Джонатан — каза тя и Саймън си спомни, че това всъщност беше истинското му име.
Гласът й беше някак нежен, когато проговори, сякаш се обръщаше към дете. — Красив е,
нали?
— Хм — отвърна Саймън като гледаше с отвращение създанието в ковчега, което беше
убило деветгодишния Макс Лайтууд. Съществото, което беше убило Ходж. Което се беше
опитало да убие всички тях. — Честно казано, не е мой тип.
— Джонатан е уникален — каза тя. — Доколкото ми е известно, той е единственият ловец
на сенки, който е част от по-висш демон. Това го прави много могъщ.
— Той е мъртъв — каза Саймън. Имаше чувството, че е важно да направи тази забележка,
макар и Лилит да не му обръщаше внимание.
Тя гледаше надолу към Себастиан и се намръщи.
— Вярно е. Джейс Лайтууд се промъкна зад него и го прободе в сърцето.
— Вие как…
— Бях в Идрис — каза Лилит. — Преминах, когато Валънтайн отвори портал към световете
на демоните. Не за да се бия в глупавата му битка. Най-вече от любопитство. Този
Валънтайн беше толкова високомерен… — тя млъкна и сви рамене. — Затова Раят го наказа,
разбира се. Видях жертвата, която пренесе; видях как Ангелът се въздигна и се обърна към
него. Видях какво се случи. Аз съм най-старият демон. Познавам Старите закони. Живот за
живот. Спуснах се към Джонатан. Беше прекалено късно. Човешката част от него умря на
мига, сърцето му спря да бие, дробовете му да дишат. Старите закони не бяха достатъчни.
Дори и тогава се опитах да го върна. Но вече беше късно. Успях да направя само това. Да го
запазя за този миг.
Саймън се запита за момент какво щеше да се случи, ако решеше да избяга — можеше да се
втурне покрай лудия демон и да се хвърли от покрива на сградата. Нито едно живо създание
не можеше да го нарани заради Знака, но се съмняваше, че тази сила щеше го предпази от
сблъсъка му със земята. Той обаче беше вампир. Ако паднеше от четирийсететажна сграда и
строшеше всичките си кости, щеше ли да оздравее? Преглътна и забеляза, че Лилит го
наблюдаваше развеселено.
— Не се ли сещаш за какво говоря? — каза тя със студен, съблазнителен глас и преди
Саймън да успее да отвърне, тя се наведе напред и подпря лакти на ковчега. — Знаеш ли как
са възникнали нефилимите? Как ангел Разиел смесил кръвта си с кръвта на хората и дал на
един от тях да пие и как този човек станал първия нефилим?
— Това съм го чувал.
— Така Ангелът създал нов вид. А сега, с Джонатан, ще се роди друг нов вид. Както
Джонатан, ловецът на сенки, дал начало на нефилимите, така и този Джонатан ще даде
начало на новия вид, който аз смятам да създам.
— Нов вид, който смятате… — Саймън вдигна ръце. — Вижте, искате да създадете нов вид
от мъртвец? Давайте тогава. Не виждам какво общо има това с мен.
— Сега той е мъртъв. Но няма да остане така завинаги — гласът на Лилит беше хладен,
безстрастен. — Има, разбира се, един вид долноземци, чиято кръв притежава силата да
съживява.
— Вампирите — каза Саймън. — Искате да превърна Себастиан във вампир?
— Той се казва Джонатан — тонът й беше остър. — И да, в известен смисъл. Искам да го
ухапеш, да пиеш от кръвта му и в замяна да му дадеш от кръвта си…
— Няма да го направя.
— Сигурен ли си?
— Свят, в който Себастиан го няма — Саймън умишлено произнесе това име, — е по-добър,
отколкото свят, в който той съществува. Няма да го направя — гняв се надигна у Саймън
като приливна вълна. — А и да исках, не бих могъл. Той е мъртъв. Вампирите не могат да
съживяват мъртъвци. Би трябвало да знаете това, след като сте толкова мъдра. Ако душата се
е отделила от тялото, нищо не може да я върне обратно. За щастие.
Лилит наклони глава към него.
— Май наистина не знаеш. Клеъри така и не ти е казала.
На Саймън започна да му писва.
— Какво да ми каже?
Тя се подсмихна.
— Око за око, зъб за зъб, живот за живот. За да не настъпи хаос, трябва да има ред. Цената за
един живот, дарен на Светлината, е друг живот, дарен на Тъмнината.
— Нямам никаква представа за какво говорите — каза Саймън бавно и отчетливо. — И не
ми пука. Вие, злодеите, и зловещите ви евгенични* планове вече наистина започнахте да ми