Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— Не е тук — каза тя.
Джордан изруга, после впери виновно поглед в Мая.
— Съжалявам.
— Има и по-лоши неща — отвърна тя. — И каква ще е следващата ни стъпка? Някой опита
ли да му се обади по телефона?
— Включва се направо гласова поща — каза Джордан.
— Някаква идея къде може да е отишъл? — попита Алек.
— В най-добрия случай се е върнал в апартамента — каза Джордан. — В най-лошия
преследвачите му най-накрая са се докопали до него.
— Какви преследвачи? — Алек гледаше объркано. Изабел беше разказала на Мая какво става
със Саймън, но не беше имала възможност да обясни на брат си.
— Ще отида да проверя в апартамента — каза Джордан. — Ако е там, добре. Ако не е, пак
от там трябва да започна. Те знаят къде живее, бяха ни изпратили съобщение. Може би ще
има ново съобщение — но не звучеше твърде обнадежден.
За части от секундата Изабел взе решение.
— Ще дойда с теб.
— Няма нужда да…
— Не, има. Аз накарах Саймън да дойде тази вечер. Аз съм отговорна за това. А и купонът е
скапан.
— Да — съгласи се Алек; изглеждаше облекчен от перспективата да се махне от тук. — И аз
така мисля. Може всички да отидем. Да кажа ли на Клеъри?
Изабел поклати глава.
— Партито е в чест на майка й. Не би било честно. Да видим какво ще успеем да свършим
ние тримата.
— Вие тримата? — попита Мая, леко раздразнение се прокрадна в гласа й.
— Искаш ли да дойдеш с нас, Мая? — каза Джордан.
Изабел замръзна. Не беше сигурна как би реагирала Мая, ако бившият й приятел я
заговореше директно. Устата на момичето леко се присви и за момент погледна Джордан не
с омраза, а замислено.
— Става въпрос за Саймън — отвърна тя накрая, сякаш това решаваше всичко. — Ще си
взема палтото.
Вратите на асансьора се отвориха сред плетеница от тъмнина и сенки. Морийн отново се
засмя високо и затанцува в тъмното, а Саймън тръгна след нея с въздишка.
Намираха се в просторна, облицована с мрамор стая без прозорци. Нямаше лампи, но на
стената вляво от асансьора имаше двойна стъклена врата, която беше отворена. През нея
Саймън виждаше плоската повърхност на покрива и нощното небе над него, осеяно със
слабо светещи звезди.
Вятърът отново духаше силно. Той последва Морийн навън на студения въздух; роклята й се
вееше и тя му заприлича на нощна пеперуда, която пляска с криле на вятъра. Градината на
покрива беше елегантна, както съобщаваше и табелата долу. Подът беше облицован с големи
осмоъгълни плочи; имаше големи саксии с цветя, които цъфтяха под стъклени похлупаци, и
храсти, грижливо подрязани във форми на чудовища и животни. Пътеката, по която вървяха,
беше оградена от малки светещи лампи. Навсякъде около тях се издигаха високи жилищни
сгради от стъкло и стомана, а прозорците им светеха.
Пътеката свършваше с няколко облицовани стъпала, над които имаше широк квадратен
подиум. Висока стена обикаляше цялата градина, която определено беше проектирана като
място, където жителите на сградата да се събират. В центъра имаше голям квадратен
бетонен блок, който може би беше предвиден за грил, предположи Саймън; подиумът беше
ограден от подрязани розови храсти, които щяха да цъфнат през юни и един ден
декоративните решетки щяха да изчезнат под завеса от листа. Можеше да стане
привлекателно място — луксозна градина на покрив в Горен Ийст Сайд, където човек да се
отпусне в някой шезлонг, докато гледа как Ийст Ривър проблясва на залеза и как градът се
простира пред него като мозайка от светлини.
Само че подът и плочките бяха зацапани, по тях беше разлята някаква тъмна, лепкава
течност, с която беше нарисуван груб кръг в по-голям кръг. Мястото между двата кръга беше
запълнено с надраскани руни. Макар че Саймън не беше ловец на сенки, беше виждал
достатъчно руни върху кожата на нефилимите и знаеше какво се съдържа в Сивата книга.
Тези не бяха такива. Изглеждаха заплашително и някак грешни, като проклятие, надраскано
на непознат език.
В самия център на кръга стоеше бетонният блок. Върху него лежеше голям правоъгълен
предмет, покрит с тъмен плат. Формата му наподобяваше ковчег. Още руни бяха надраскани
около основата на блока. Ако във вените на Саймън течеше кръв, тя щеше да замръзне.
Морийн плесна с ръце.
— О! — каза тя с приказен гласец. — Красиво е.
— Красиво? — Саймън погледна бързо към издутата форма върху бетонния блок. —