Град на паднали ангели

Погледна надолу и видя как кръвта изцапа деколтето на роклята й. Приличаше на червена

боя.

— Сега се убеди — каза жената. — Той прави каквото му наредя. Не го вини. Той е напълно

подчинен на силата ми. Седмици наред се промъквах в главата му, видях сънищата му,

опознах страховете и копнежите му, мъките и желанията му. В един сън аз му поставих знак

и оттогава този знак гори през него, през кожата му и стига чак до душата му. Сега душата

му е в моите ръце, мога да правя с нея каквото си искам. Той ще направи всичко, което му

наредя.

Клеъри си спомни думите на Мълчаливите братя. „Когато се ражда ловец на сенки, се

извършва ритуал и върху детето се полагат определени защитни заклинания и от

Мълчаливите братя, и от Железните сестри. Когато Джейс е починал и после е бил

възкресен, той се е родил за втори път и е бил лишен от тези защити и ритуали. Останал е

отворен като незаключена врата — отворен за всякакви демонични влияния и сили.”

Аз съм виновна, помисли си Клеъри. Аз го върнах и исках това да остане в тайна. Ако бяхме

казали на някого какво се случи, може би ритуалът щеше да бъде извършен навреме и Лилит

нямаше да влезе в главата му. Стана й лошо от чувството за вина. Зад нея Джейс мълчеше,

неподвижен като статуя, ръцете му я обгръщаха, а ножът още беше на гърлото й. Тя го усети

върху кожата си, когато си пое въздух, за да проговори. Опита се обаче, въпреки всичко, да

запази гласа си спокоен.

— Разбирам, че контролираш Джейс. Но не разбирам защо. Със сигурност има и други, по-

лесни начини да ме заплашиш.

Лилит въздъхна, сякаш вече всичко й беше станало много досадно.

— Ти си ми необходима — каза тя с преувеличено търпение, — за да накарам Саймън да

направи каквото искам, тоест, да ми даде кръвта си. А Джейс ми трябваше, не само за да те

докарам тук, а и за да се презастраховам. В магията трябва да има баланс, Клариса — тя

посочи към грубо начертания черен кръг върху плочите и после към Джейс. — Той беше

първият. Първият, който се върна от мъртвите, първата душа, върната в този свят, в името на

Светлината. Затова и аз трябва успешно да върна втора душа в името на Тъмнината.

Разбираш ли сега, глупаво момиче? Всички сте ми необходими. Саймън, за да умре. Джейс,

за да живее. Джонатан, за да се върне. А ти, дъще на Валънтайн, ще направиш всичко това

възможно.

Гласът на жената демон стихна до тихо пеене. Изумена, Клеъри си спомни къде е чувала

този глас. Беше видяла баща си да стои в пентаграма и жена с черна коса и пипала вместо

очи коленичеше в краката му. Жената беше казала: „Дете, родено с тази кръв в себе си ще

надмине по сила великите демони от бездните между световете. Но това ще попари

хуманността му, както отровата в кръвта попарва живота.”

— Знам — каза Клеъри през стиснатите си устни. — Знам коя си. Видях как поряза китката

си, изля кръвта в чаша и я даде на баща ми. Ангел Итуриел ми показа това в едно видение.