Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Без воини да останат, • на Ута синовете —
троица мои братя, • за миг щом им дадете
да вдъхнат вън прохлада, • погубени сте вие.
От тях по-дързък рицар • не ще да се открие.“
А Гизелхер продума: • „Сестрице моя мила,
подведе ме покана, • земите прекосила
до Рейн, при вас да дойда • заради таз беда.
При хуните с какво аз • заслужил съм смъртта?
Не съм ви наранявал • и верен все съм бил.
В двореца ви с надежда • аз бях се устремил,
сестрице, че ще бъдем • посрещнати с отрада.
Не се ли нам полага • днес сестринска пощада?“
„Не будите у мене • ни милост, нито жал.
От Троне Хаген мен ме • удави тъй в печал,
че прошка няма нивга • да дам, дорде живея.
Вината изкупете“ — • дойде ответ от нея. —
„Дадете ли ми Хаген • заложник, би могло
да ви оставя живи, • без друго страшно зло —
Вий братя сте ми, майка • една ни е родила.
С момците тук за откуп • аз бих се спогодила.“
„Опазил Господ!“ — Гернот • надигна глас тогава. —
„Хиляда от рода ни • да бяхме, подобава
докрак да ни избият • нас всички тук без време,
наместо и един за • заложник да се вземе.“
„Щом трябва, ще загинем“ — • и Гизелхер добави. —
„Не ще подрие никой • нам рицарските нрави.
Държи ли някой, нека • да дойде да се бие —
към близки верността си • не ще престъпим ние.“
Реши смелецът Данкварт, • че дълго бил е ням:
„Не ще се брат ми Хаген • окаже явно сам.
Които мир не искат, • ще им се стори тясно.
Това ще ви докажем, • да бъдете наясно.“
„Юнаци храбри“ — викна • царицата, — „идете
до стълбите по-близо! • За мене отмъстете
и аз поклон ще сторя, • какъвто се полага,
получи ли и Хаген • сам своята награда!
Не пускайте вий никой • навън от тази зала!
От четри края искам • да лумне в пламък цяла.
Така ще отмъстя аз • за всички мъки мои.“
Атиловите воини • напираха готови
и в залата да вкарат • със звън на меч успяха
онези, дето вънка • пред дверите стояха.
Но царят и князете • не се удаде само
разлъчени да бъдат • от вярно воинско рамо.
Царицата чрез огън • реши да дойде краят
и в огнена стихия • тела да изтерзаят.
Постройката при полъх • тогава мигом пламна.
Не е грозяла воини • заплаха по-грамадна.
„Горко нам!“ — долови се • отвътре екнал глас. —
„Полагаше се в битка • смъртта да срещне нас.
Помилуй, Боже, инак • обречени сме ние:
царица разгневена • тук мъст към нас не крие.“
Подире друг додаде: • „Докрак ще се затрием.
Какво от туй, че нам бе • оказан царски прием?
В горещината жажда • такава веч обзе ме,
че чувствам как животът • отива си без време.“
От Троне Хаген рече: • „Съвет ще дам такъв:
когото жажда мъчи, • да пий от тази кръв —
тя повече от вино • в таз жега се услажда.
Тук няма друго средство • за нас наспроти жажда.“
Към мъртъв воин пристъпи • тогаз един юнак.
Приведен, шлем развърза, • подир — подгънал крак —
загълта кръв, налята • от бликащата рана.
Макар необичайно, • доволен той остана.
„Дано ви Бог закриля“ — • обърна се към Хаген
юнакът, — „че послушах • съвета ви отраден!
Мен с вино по-чудесно • не ме е черпил други.
Дано съм жив да славя • аз вашите заслуги!“
И жаждата си всеки • да утоли пощя
с кръвта, щом тъй чудесна • оказваше се тя.
От нея нова сила • нахлу в сърца и жили,
подир на знатни дами • отнела близки мили.
Но огън непрестанно • се сипеше от свода,
чрез щитове насочван • встрани от тях към пода.
Гнетяха ги еднакво • горещина и дим.
Юнак да не попада • в тоз ад неодолим!
„Покрай стената“ — Хаген • извика — „застанете!
В кръвта главни чевръсто • затъпквайте с нозете,
та ремъкът на шлема • на въглен да не става
в подготвената нам от • царицата забава!“
Перейти на страницу: