Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Аллах, опази ме — мърмореше, притиснал лице в успокояващата твърдост на скалата. — Аллах, имай милост към мен.
— Хайде, хайде, хайде! — Лудият се смееше и подскачаше отдолу. — Ето я гробницата. Какво чакаш, нали искаше да я видиш?
Най-накрая детективът стигна до дъното, пропълзя през входа и седна тежко на пода на коридора.
— Дай една цигара — каза, останал без дъх. — И без да спориш, иначе ще те арестувам за притежание на крадени антики.
Мъжът неохотно извади кутията и Халифа си взе цигара, запали я, затвори очи и вдиша дълбоко. Успокои се едва след няколко дръпвания и отново отвори очи.
Тънък лъч светлина проникваше през отвора на гробницата, напълно достатъчен да освети коридора и тъмния кладенец на погребалната камера в дъното.
— Как я намери? — попита Халифа и се огледа.
— Призраците ми казаха — отвърна лудият. — Седем дни, десет дни. Не много. Казаха ми да дойда тук. Казаха, че има нещо важно. И аз дойдох и ето я, прекрасна гробница, много тайна, много хубава.
Той заподскача към изхода и посочи дупката, през която бяха пропълзели.
— Виж тук! Като дойдох за пръв път тук, имаше стена, голяма стена, покриваше вратата и нищо не се виждаше вътре. Но аз съборих стената и влязох, точно както ми казаха призраците. Много тъмно вътре, много тайно, върви надолу, надолу, надолу. Уплаших се, треперех от страх, но слязох, защото исках да видя, все едно някой ме дърпаше.
Говорът му се забърза. Той тръгна по коридора. Халифа го последва.
— Стая — каза и посочи надолу. — Тъмна, черна, като нощ. Паля кибрит. Много неща вътре. Стотици неща. Прекрасни неща и ужасни неща… Много магия. Дом на призраци.
Вече стояха пред входа на погребалната камера. Очите на Халифа привикнаха към тъмното и той различи смътни цветове и образи на отсрещната стена.
— Съкровища, съкровища, толкова много съкровища — дърдореше мъжът. — Останах цяла нощ. Спах при съкровищата, като цар! Много сънища сънувах, много странни неща имах в главата, все едно летях и даже виждах какво си мислят хората. — Той скочи в камерата. — По-късно казах на моя приятел.
— Какъв приятел? — попита Халифа.
— Понякога идва на хълмовете, като е пиян, говорим и той ми дава цигари. Има картинка. Тук.
Той посочи лявата си китка. На мястото, където Наяр имаше татуировка на скарабей. Детективът започваше да проумява.
— Казах на моя приятел какво са ми показали призраците. Той вика: „Заведи ме!“ И аз го доведох. Той се смя много. Вика: „Ние с теб ще станем много богати! Ще живеем като царе!“ Да съм оставел на него, така каза. Щял да вземе разни неща да ги покаже на специални хора. Щял да ми купи телевизор. Да не съм идвал повече тука, така каза И да не съм казвал нищо. И аз го чаках и чаках, и чаках, ама той не се върна. Тогава една нощ дойдоха други. А аз съм сам. И няма телевизор. И съм гладен. И само призраците са ми приятели. — Той подсмръкна и тръгна из помещението, прокарвайки ръка по стените. Халифа също скочи долу и забеляза, че облицовката на стената вляво от входа е изпочупена. Клекна до купчината строшен гипс и поклати глава, потресен от такъв див вандализъм.
Веригата на събитията вече му беше ясна. Мъжът се беше натъкнал на гробницата. Беше казал на Наяр, Наяр беше изнесъл някакви предмети, вероятно и парчето от стената, която сега лежеше на парчета в краката му. Саиф ал-Таар беше разбрал за това и Наяр е бил убит. Останалото му беше известно.
Халифа се изправи и започна да оглежда гробницата. Очите му бяха привикнали към сумрака и вече виждаше по-голямата част от украсата, въпреки че страничните стени продължаваха да тънат в непрогледни сенки, сякаш закрити от черни завеси. Мъжът седна на пода, впери печален поглед в Халифа и си затананика нещо.
— Ти връщал ли се тук? — попита детективът. — Откакто го намери?
Мъжът поклати глава.
— Но видях. Скрих се при скалите, не вдигах шум, и аз като скала. Идваха нощем, всяка нощ, като чакали. Изнасяха неща от гробницата, една нощ, две нощи, три нощи, всяка нощ все повече неща.