Кралят

Имаше време, когато нещата у дома бяха различни. А после майка му умря и малката му тайна излезе наяве…

– Баща ви е зает.

Това бе всичко. Никакво: „Може ли да взема палтото ви?“, „Как сте?“, нито дори: „Ама че студена нощ, нали?“.

С него не се хабяха дори с разговори за времето.

Което беше добре. Открай време не харесваше догена.

Икономът се отдръпна, вперил очи в покритата с копринени тапети стена насреща – да премине под този втренчен поглед, бе, като да го опари електрическа ограда… не че Сакстън не бе свикнал с това. Пък и знаеше къде да отиде.

Дамският салон беше вляво – той пристъпи в пищно украсената стая и пъхна ръце в джобовете си. Стените с цвят на лавандула и лимоновожълтият килим бяха ярки и весели и истината бе, че макар посрещането му тук да целеше да го обиди, той определено предпочиташе тази стая пред мъжкия салон с дървена ламперия от другата страна на преддверието.

Майка му бе починала преди около три години, ала това не бе някаква светиня в нейна памет. Всъщност Сакстън имаше чувството, че баща му изобщо не бе скърбял за своята шелан.

Тим открай време се интересуваше най-много от правото… дори повече, отколкото от въпросите, засягащи глимерата…

Сакстън застина. Обърна се към задната част на стаята.

Далечни гласове, които говореха един през друг… и това бе необичайно. Обикновено къщата бе тиха като библиотека; прис­лугата ходеше на пръсти, дори си бяха създали сложна система от знаци, с която общуваха помежду си, за да не обезпокоят господаря си.

Сакстън се доближи до една двукрила врата. За разлика от онази, която водеше в преддверието, тази беше затворена.

Открехна едното крило и се шмугна във високата осмоъгълна стая, където баща му държеше подвързаните с кожа томове, съдържащи Старите закони. Таванът се издигаше на почти десет метра над главата му; корнизите на рафтовете бяха от тъмен махагон; върху тези над вратите беше извян истински готичес­ки релеф… или поне негова версия от деветнайсети век.

В центъра на помещението стоеше огромна кръгла маса, върху чийто мраморен плот имаше… нещо шокиращо.

Масата беше отрупана с отворени книги.

Сакстън вдигна поглед към рафтовете и видя празните места в безкрайните редици с книги. Около двайсетина.

Предупреждение отекна в дълбините на мозъка му, без да вади ръце от джобовете си, той се приведе и плъзна поглед по думите, които се виждаха…

– Исусе.

Унаследяване.

Баща му изучаваше законите за унаследяване.

Сакстън обърна глава по посока на гласовете. Сега, когато беше в стаята, те бяха по-силни, макар и все така приглушени от двукрилата врата в другия край на стаята.

Каквато и да бе тази среща, тя се състоеше в личния кабинет на баща му.

Крайно необичайно. Баща му никога не допускаше когото и да било там… дори отказваше да приема клиенти в дома си.