Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Господа — казва Кметът и също излиза през портата с тежка торба в едната ръка.
Айвън застава мирно и прекратява всяка дейност на Шума си.
— Татко — отвръща Дейви вместо поздрав.
— Умря ли? — казвам, като гледам само в очите на Ангарад.
— Мъртва тя не ни върши работа, Тод — отвръща Кметът.
— Със сигурност изглеждаше умряла — обажда се Дейви.
— Само докато беше в безсъзнание — отговаря Кметът. — Имам нова задача за вас двамата.
Сърцата ни тупват по няколко пъти, докато смелим израза нова задача.
Затварям очи. Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
— Ще спреш ли да го повтаряш, мътните да те вземат! — кресва Дейви.
Но всички чуваме ужаса в Шума му, свирепата тревога, страха от татко му, страха от новата задача, страха, че той просто няма де в състояние да…
— Няма да водите разпити, ако от това се боиш — казва Кметът.
— Не ме е страх — отвръща Дейви малко по-високо, отколкото е необходимо. — Кой казва, че ме е страх?
Кметът пуска торбата в краката ни.
Познавам я много добре.
Не чувствам нищо, не допускам нищо вътре.
Дейви също гледа торбата. Дори той е шокиран.
— Само затворничките — казва Кметът. — За да предотвратим проникването на вражески елементи сред тях.
— Искаш да ги… — Дейви поглежда татко си. — Върху хора?
— Те не са хора — поправя го Кметът, — а врагове на държавата.
Аз не откъсвам очи от торбата.
В торбата има клещи за маркиране и гривни с номера.
30
Гривната
Виола
Нагласям брояча и се обръщам към госпожа Брайтуейт, за да й кажа, че е време да изчезваме, когато една жена излиза със залитане от храстите зад нас.
— Помогнете ми — казва толкова тихо и кротко, сякаш не осъзнава присъствието ни, а просто моли вселената за помощ.
После пада.
— Какво е това чудо? — казвам и вадя нов пластир от мъничкия комплект за първа помощ, който сме скрили в каруцата, мъча се да помогна на жената, докато двете се люшкаме неконтролируемо по неравния път. На ръката й, по средата между рамото и лакътя, е стегната метална гривна, впита толкова силно в плътта, че кожата наоколо сякаш се стреми да се срасне с чуждото тяло. Ръката е тежко възпалена, аленочервена, топлината от температурата се чувства от разстояние.
— Гривна за маркиране на добитък — отвръща госпожа Брайтуейт, гневно плесва воловете с юздите, карайки твърде бързо по каменистия терен. — Мръсно, зло копеле.
— Помогнете ми — прошепва жената.
— Помагам ти — отвръщам. Главата й лежи в скута ми, за да не се удря в дъските, докато каруцата подскача. Увивам превръзка около гривната, но преди да я покрия, зървам номер, изписан на нея.
1391.
— Как се казваш? — питам.
Но очите на жената са полупритворени и тя само отвръща:
— Помогнете ми.
— И сме сигурни, че не е шпионка? — казва госпожа Койл, скръстила ръце.
— За Бога! — сопвам се. — Имаш ли сърце изобщо?
Челото й помрачнява.
— Трябва да сме подготвени за всякакви номера…
— Възпалението е толкова лошо, че няма да можем да спасим ръката й — намесва се госпожа Брайтуейт. — Дори и ако е шпионка, няма да бъде в състояние да се върне, за да съобщи събраната информация.
Госпожа Койл въздъхва.
— Къде я намерихте?
— Близо до новата Кантора на Въпроса, за която вече толкова пъти чуваме — отвръща госпожа Брайтуейт и също се намръщва.
— Поставихме устройство на един малък склад наблизо — отвръщам. — Не можехме да се приближим повече.
— Гривни за животни, Никола — изсъсква госпожа Брайтуейт, а гневът й буквално лъха на талази.
Госпожа Койл потърква челото си с пръсти.
— Виждам.
— Не може ли просто да срежем гривната и да я махнем? — питам. — После ще излекуваме раната.
Госпожа Брайтуейт поклаща глава.
— Химикалите, с които е намазан металът, не позволяват раненото място да се затвори, това е смисълът на гривната. Никога не можеш да я махнеш, защото жертвата ще умре от кръвозагуба. Гривните са постоянни. Остават завинаги.
— Господи, Боже.