Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Този ваш процес — каза уж на Баскомб, като се надяваше да получи отговор от Сонк. — Наистина ли мислите, че ще промени желанието ми да ви съсипя и двамата?
Баскомб спря, обърна се към него и стрелна Сонк с очи, преди да отговори:
— Когато сам го изпитате, ще се засрамите от съмненията и подигравките си, както и от безцелния живот, който сте водили досега.
— Безцелен ли?
— За жалост, да. Готов ли сте?
— Предполагам.
Чан чу нещо да дращи в мрака зад него. Сигурен бе, че Сонк вади оръжие.
— Не спирайте — каза Сонк.
— Привлекли сте полковник Аспиш към каузата си, нали? Четвърти драгунски е хубав полк — толкова е полезен на външно министерство. И колко мило от негова страна да запълни пролуката. — Цъкна с език и подхвърли на Сонк. — Не носите траур. Трапинг ви беше зет все пак.
— Съкрушен съм, повярвайте.
— Тогава защо трябваше да умре?
Не получи отговор. Трябваше да се постарае повече, за да ги провокира. Вървяха в мълчание. След малко светлината на фенера се отрази в нещо над главите им, което май бяха полилеи, и Сонк каза на Баскомб:
— Роже, остави фенера на земята.
Баскомб се обърна, погледна го неразбиращо, но после остави фенера на дъсчения под, далеч от Чан.
— Благодаря. Сега иди кажи да приготвят машините.
— Сигурен ли сте?
— Да.
Баскомб хвърли изпитателен поглед на Чан, който се възползва от възможността да му се ухили гадно, после изчезна в тъмното. Сонк направи няколко крачки в мрака и се върна с два дървени стола. Сложи ги на пода и бутна единия към Чан, който спря движението му с крак. Сонк седна и след миг Чан последва примера му.
— Помислих си, че си струва да опитаме да поговорим откровено. В края на краищата след половин час вие или ще бъдете мой съюзник, или ще сте мъртъв — няма смисъл да се церемоним.
— Толкова ли е просто?
— Да.
— Не ви вярвам. Не говоря за решението си да се подчиня или да умра — това е просто, а за вашите причини, за желанието ви да говорим без Баскомб — виж, това изобщо не е просто.
Сонк го изгледа изпитателно, но не каза нищо. Чан реши да рискува и да направи точно това, което искаше Сонк — да говори откровено.
— Вашето начинание има две нива. Тези, които са преминали Процеса — Маргарет Хук… и тези като вас и графинята, които са останали свободни. И се състезават въпреки вашата реторика.
— Състезават се за какво?
— Не зная — призна Чан. — За всеки от вас залозите са различни — предполагам, че това е проблемът. Винаги е така.
Сонк се изкикоти.
— Но с колегите ми сме в пълно съгласие.
Чан изсумтя презрително. Забеляза, че дясната ръка на Сонк е скрита, че я държи небрежно зад крака си отстрани на стола.
— Защо се изненадвате? — попита Сонк.
— Тогава защо смъртта на Тар беше прикрита толкова нескопосано? Защо бе убит Трапинг? Ами мъртвият художник, Оскар Вайланд? Защо графинята позволи принцът да бъде спасен? Къде е принцът в момента?
— Много въпроси — сухо отбеляза Сонк.
— Съжалявам, ако ви отегчават. Но ако аз бях на ваше място и нямах тези отговори…
— Както вече казах, вие или ще сте мъртъв…
— Не смятате ли, че е забавно? Мъчите се да решите дали да не ме убиете, преди да се присъединя към вас, за да не разкажа на колегите ви за независимите ви планове. Аз пък се опитвам да реша дали да ви убия, или да се опитам да науча повече за вашия Процес.
— Само че нямам никакви независими планове.
— Но графинята има — каза Чан. — И вие го знаете. А другите не го знаят.
— Ако не се появите, Баскомб ще е разочарован. Той много обича реда. — Сонк стана, дясната му ръка все още бе скрита. — Оставете фенера.
Чан стана заедно с него, държеше хлабаво бастуна в лявата си ръка.
— Срещали ли сте младата жена, госпожица Темпъл? Била е годеница на Баскомб.