Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Мисис Бардел — рече мистър Пикуик, след като бяха минали няколко минути.
— Да, сър? — рече мисис Бардел отново.
— Смятате ли, че разходите за двама души са много по-големи, отколкото за един човек?
— Боже мой, мистър Пикуик — рече мисис Бардел, като се изчерви чак до крайчеца на бонето си, понеже й се стори, че забелязва нещо като искри на съпружески намерения в очите на своя наемател. — Боже мой, що за въпрос, мистър Пикуик!
— Какво мислите вие, мисис Бардел? — запита мистър Пикуик.
— Зависи — рече мисис Бардел, като доближи съвсем бърсалката за прах до облегнатия на масата лакът на мистър Пикуик. — Много зависи от другия човек, разбирате, нали, мистър Пикуик, дали може да пести и дали е внимателен в харчовете, сър.
— Да, това е съвсем вярно — съгласи се мистър Пикуик, — а човекът, на когото съм се спрял (и той погледна мисис Бардел много настойчиво), притежава, смятам, тези качества; и освен това доста добре познава живота и е много буден, мисис Бардел, а това ще е от съществена полза за мен.
— Боже мой, мистър Пикуик — рече мисис Бардел; руменината отново се разля до ръба на бонето й.
— Тъй смятам, тъй смятам наистина — продължи мистър Пикуик, разпалвайки се все повече, както обикновено, когато говореше върху някоя вълнуваща го тема. — И право да ви кажа, мисис Бардел, вече съм се решил окончателно.
— Господи боже, сър! — възкликна мисис Бардел.
— На вас ще се види странно може би — подхвана пак любезният мистър Пикуик и весело обърна очи към мисис Бардел, — загдето никога досега не съм се допитал до вас по този въпрос, докато не отпратих нашето момченце тази заран — а?
Мисис Бардел можа да отговори само с поглед. Тя отдавна благоговееше пред мистър Пикуик, но от разстояние, а ето че сега, съвсем внезапно тя се озоваваше на седмото небе — това бе нейният безумен и недостижим блян, за който не смееше и да мечтае: мистър Пикуик щеше да й направи предложение — предварително замислен план, при това — отпраща момченцето й до Бъро — да не пречи с присъствието си; какъв такт — каква изтънченост!
— Е — рече мистър Пикуик, — какво ще кажете?
— О, мистър Пикуик — отговори мисис Бардел, трепереща от вълнение, — вие сте тъй добър, сър.
— Това ще ви спести доста много грижи, нали? — забеляза мистър Пикуик.
— О, не съм и помисляла за грижите, сър — отвърна мисис Бардел. — А пък тогава аз, разбира се, ще се грижа повече от всякога да сте доволен; колко е мило от ваша страна, мистър Пикуик, да помислите за моята самотност.
— А, наистина — рече мистър Пикуик, — не бях се сетил за това. Когато изляза из града, ще има винаги някой край вас. Да, да, ще има някой.
— Трябва да ви кажа, че съм най-щастливата жена на света — рече мисис Бардел.
— А вашето момченце… — захвана мистър Пикуик.
— Да го поживи бог! — прекъсна го мисис Бардел и изхлипа от майчинска любов.
— То също ще си има другар — продължи мистър Пикуик, — и такъв един, жизнерадостен — за няколко дена ще го научи на повече дяволии, отколкото иначе би научил за цяла година, сигурен съм. — И мистър Пикуик кротко се усмихна.
— О, мили мой! — извика мисис Бардел.
Мистър Пикуик се стресна.
— О, мили мой, тъй добър, тъй весел и сърдечен! — И без повече церемонии мисис Бардел стана от стола си и поривисто обви ръце около врата на мистър Пикуик с водопад от сълзи и концерт от хлипания.
— Боже милостиви! — извика поразеният мистър Пикуик. — Мисис Бардел — любезна хазайке — боже мой — какво положение — моля, помислете — мисис Бардел, недейте — ако някой влезе…
— О, нека влязат! — неистово изкряска мисис Бардел. — Аз никога не ще ви оставя — вие, добра, мила прекрасна душа! — И с тези думи мисис Бардел го притисна още по-плътно.
— Милост, господи — говореше мистър Пикуик, докато мъжки се бореше да се освободи. — Чувам стъпки по стълбата. Недейте, недейте. — Но всички молби и възражения бяха напразни; защото мисис Бардел бе припаднала в ръцете на мистър Пикуик; и преди той да успее да я положи обратно на стола, младият мистър Бардел влезе и въведе в стаята мистър Тъпман, мистър Уинкл и мистър Снодграс.
Мистър Пикуик остана като вкаменен, без да може да промълви и дума. Той стоеше насред спалнята с прелестния си товар на ръце, вперил невиждащ поглед в лицата на своите приятели, и нито ги поздрави, нито пък се опита да даде някакво обяснение. И те от своя страна го бяха зяпнали, а младият мистър Бардел оглеждаше всички поред.