Освобождението на Атлантида

Кийли вдигна Елени на ръце и отчаяно си пожела да може да я отдалечи от опасността и суеверията.

Лицето на Джъстис стана сериозно и той извади меча от ножницата си, като се намръщи при вида на почернялото острие.

- Мислех, че след нападението миналата нощ са се заситили поне за една седмица - каза яростно. - Или кръвното потомство е по-голямо, отколкото си е мислел Алехандро, или тези кръвопийци са адски лакоми.

Елени потрепна, а Кийли поклати глава в посока към Джъстис. Не бе нужно детето да слуша за това, бе го преживяла и бе изгубила и двамата си родителите заради вампирите. Съгласи се с нея като наколни глава, после излезе от дърветата и се насочи обратно към селото. Тя го последва, докато носеше Елени, която бе увиснала на нея, като някоя от местните маймунки, а болезнено слабите й крака и ръчички я стиснаха здраво, докато между тях стоеше чехълът, пропит с аромат на засъхнала кръв.

Селото бе почти необезпокоявано в тъмните сенки на здрача. Хората се бяха разпръснали на няколко групи и говореха тихо. Двама мъже с пушки оглеждаха периметъра. Инстинктивно вдигнаха оръжията си, когато Джъстис и Кийли се приближиха, но веднага щом ги разпознаха, ги свалиха.

Алехандро се появи неочаквано, сякаш се материализира от нищото.

- Няма да мигна, докато специалният отряд на Гватемала не ни изведе от тук - каза той. -Знам, че днес работи като за петима, и не съм сигурен доколко използването на тези невероятни сили те изморява, но се питах дали ще се съгласиш да поемеш една от смените и да следиш за натрапници. Твоят меч...

- Те идват - прекъсна го решително. - Елени ни предупреди и ние смятаме да й повярваме. Събери всички мъже, които могат да използват оръжия.

- Както и всички жени - намеси се Кийли. - Трябва всички да участваме, за да ги победим.

Джъстис я спогледа, но не отвърна на коментара й.

- Каза, че миналата нощ не са били повече от дванадесетина, нали така, Алехандро?

- Да, и са изпращали най-много по толкова. Мисля, че беше цялото кръвно потомство.

- В Атлантида тази бройка я наричаме „добро начало“ - каза Джъстис и се ухили хищнически. - Ти, аз и още двама или трима стрелци ще се справим с тях и ще ги накараме да съжаляват, че някога са дошли в Лас Пинтурас.

Алехандро се усмихна и белите му зъби едва не заслепиха Джъстис.

- Намирам, че започвам да те харесвам макар и да не мога да повярвам, че си от континент, който се намира под океана.

- Както решиш, но нека да оставим женските приказки за по-късно - отвърна Джъстис -

Кийли, в скривалището. Веднага. Вземи момичето със себе си.

- Тя може да остане с другите - възпротиви се Кийли - Добра съм в стрелбата и мога да помогна.

- Не ме интересува дори и ако можеш да уцелиш окото на вампир от двеста метра -изръмжа й в отговор. - Трябва да си в безопасност в противен случай ще изгубя разума си и ще убия всичко, което диша и се движи в радиус от няколко километра.

Алехандро се вцепени и стисна по-силно пушката, а след това се обърна към Кийли:

- Не се съмнявам в думите му, сеньора. Моля ви, направете това, което ви казва.

- Добре - съгласи се тя. Нямаше да губи време в спорове, докато вампирите приближаваха селото. Щеше да се погрижи за Елени, а после щеше да намери оръжие. Нямаше начин да се крие в ъглите като уплашен заек.

Притича през долината и чу заповедите на Джъстис и Алехандро, които нареждаха на останалите мъже да открият огън. Мъжете се затичаха, въоръжени и решени да победят.

Една от жените посрещна Кийли пред вратите на скривалището и протегна ръце, за да вземе Елени.

- Ела, малката - успокояваше я. - Пусни за малко докторката.

Елени се разплака и заби петите си в бъбреците на Кийли.