Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Хей, добър ден, вие двамата! — поздрави тя, слагайки спирачката на количката. — Кой весел вятър ви довя дотук?
— Един зловонен полъх — отвърна Гари. — Ортанс е на лов за идеи, зяпайки витрините на парижките магазини, а аз й правя компания. Поне се опитвам…
— И какво по-точно търсиш, красавице моя? — обърна се Жозиан към потъмнялата като буреносен облак Ортанс.
— Търси някаква идея, но не може да я улови. Сърдита е на целия свят, да те предупредя…
Ортанс извърна глава, за да не отговаря.
— И къде по-точно я търсиш въпросната идея? По кестените ли? Или на терасите на кафенетата?
Ортанс сви рамене.
— Не! — отвърна Гари. — Тя си представя, че идеята ще изникне ей така изведнъж, от шпалира от сгради. Взира се в камъните, милва ги, рисува ги, научава ги наизуст. Изглежда идиотско, но е факт!
— Аха! — учуди се Жозиан. — Мисъл, която се ражда от камъка. Не схващам много добре, но нали не съм много умна…
Съвсем си задръстена, каза си наум Ортанс. Достатъчно бе да се види как се е наконтила! Спестовна домакиня, която чете глупави сантиментални романчета и се облича от щанда за по-едри жени…
Младши изплю олигавената си бисквита и заяви:
— Ортанс е права. Сградите са великолепни… И вдъхновяващи. Аз, който ги съзерцавам всеки ден на път за парка, няма да се уморя да им се любувам. Толкова са еднакви и в същото време съвсем различни.
Ортанс вдигна глава и огледа червената бобова шушулка.
— Я виж ти, Джуджето страшно е напреднало. Не говореше така, когато обядвахме у вас на Коледа.
— Тогава се преструвах, че съм бебе, за да доставя удоволствие на майка ми! — обясни Младши. — Тя сияе от щастие, когато дърдоря глупости, и тъй като я обичам най-много на света, полагам усилия да се правя на дебил.
— Аха, ясно! — заяви Ортанс заинтригувана, без да изпуска от очи детето. — И много ли думи знаеш, които не ни казваш?
— Страхотно много, мила госпожо! — заяви Младши, разсмивайки се от сърце. — Мога да ти обясня например защо харесваш тези сгради с позлатени фасади. Помоли ме любезно и ще ти обясня.
Ортанс се подчини, защото искаше да чуе теорията на Джуджето.
— Красотата на тези сгради е в детайла — обясни Младши. — Всички са различни, а изглеждат по един и същи начин. Детайлът е подписът на архитекта. Не му е било възможно да наруши общия изглед, затова се е постарал да изведе разликата, да я подчертае чрез детайла и по този начин да изрази своето виждане. А детайлът е променил всичко. Той е бил като подпис, поставен върху зданието. Детайлът създава стила. Intelligenti pauca. Fiat lux. Dixi36?…
Ортанс приклекна до бебешката количка и целуна обувчиците на детето. Стисна ръчичката му. Живо се изправи. Целуна Гари. Целуна Жозиан. Поиска да целуне и небето, но тъй като това бе невъзможно, затанцува радостно, повтаряйки: „Един горд, сиво-бял кит, сиво-бял кит, сиво-бял кит, със зъби бели и свежи като капки дъжд, капки дъжд, капки дъжд…“.
— Благодаря ти, Трошичке! Благодаря! Благодаря! Ти току-що откри идеята! Ти си гений!
Младши се изкикоти, развеселен.
Протегна крака, протегна ръце, протегна устни към девойката, която го провъзгласи само преди миг за Принца от приказките, Учения принц, Принца на чудесата.
Освен това вече не беше Джуджето, беше се превърнал в Трошичката.
— Какво криеш под палтото си? — полюбопитства Шърли, обръщайки се към Жозефин. — Много е издуто тук… странно. Сякаш си бременна, но само от едната страна!
Пътуваха в метрото. Бяха тръгнали да зяпат витрините на Швейцарското село37. Да се насладят на красивите мебели в антикварните магазини, после да се помотаят из парка „Шан дьо Марс“, спирайки тук и там, да се забавляват, наблюдавайки туристите, скупчени в подножието на Айфеловата кула, да преброят колко са японците, американците, англичаните, китайците, мексиканците и папуасите, да се насладят на прекрасната гледка от двореца Трокадеро и накрая да се приберат бавно пеша, минавайки по улица „Паси“, спирайки пред всяка витрина — такава беше целта на разходката им в този 31 декември.
За да приключат годината красиво.
Но и да си направят равносметка.
36
Intelligenti pauca. Fiat lux. Dixi (лат.) — За тези, които разбират, са нужни малко думи. Нека бъде-светлина! Казах. — Б.пр.
37
Пасаж с антикварни магазини, предлагащи произведения на изкуството от XVII век нататък. — Б.пр.