Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Болен ли си? — попитах, с едно око, вперено в отражението ми в огледалото.
— Трябва ми формула за дозировка.
— Какво имаш предвид под формула за дозировка? Дозировка на какво?
— Има такава, нали? Някаква математическа формула, с която се определя точното количество за даване на медикамент според ръста, теглото и други такива.
— Зависи от силата на лекарството. Не мога да ти кажа с точност. Трябва да провериш в лекарствения справочник.
— Не мога да го направя.
— Справочникът е лесен за ползване.
— Не това имах предвид. Лекарството го няма в справочника.
— Не е възможно.
За известно време се чуваше само скърцането на ножиците. Най-накрая Хенри каза:
— Не разбираш. Това не е нещо, което по принцип се използва от лекарите.
Свалих ножиците и погледнах отражението му в огледалото.
— За Бога, Хенри, какво си намерил? ЛСД или нещо друго?
— Да приемем, че съм намерил — спокойно отвърна той.
Оставих огледалото и се обърнах, за да го погледна.
— Не мисля, че това е добра идея, Хенри. Не зная дали съм ти казвал, но няколко пъти съм вземал ЛСД. Бях втора година в гимназията. Беше най-голямата грешка, която някога съм правил в моя…
— Разбирам, че е трудно да се определи количеството на такъв наркотик — каза той безизразно. — Но да предположим, че разполагаме с определено количество доказателства, придобита от опит. Да кажем, например, че количество х от въпросното лекарство е достатъчно, за да повлияе на тридесет килограмово животно и друга, малко по-голяма доза, е достатъчна, за да го убие. Изведох груба формула, но все пак говорим за много точно разграничение. Така че, след като знам това, как трябва да изчисля останалото?
Облегнах се на скрина, напълно забравил за подстригването си и се втренчих в него.
— Да видим какво имаш.
Няколко секунди ме гледа съсредоточено и после бръкна в джоба си. Не можах да повярвам на очите си, когато разтвори ръка и пристъпих по-близо. В отворената му длан лежеше светла гъба с крехко пънче.
— Amanita caesaria131 — каза и добави, когато видя израза на лицето ми. — Не е това, което си мислиш.
— Знам какво е мухоморка.
— Не всички мухоморки са отровни. Тази е безвредна.
— За какво се използва? — попитах, взех гъбата от ръката му и я вдигнах към светлината. — Халюциногенна ли е?
— Не. Всъщност са много вкусни, римляните са им били големи почитатели, но хората по правило ги избягват, защото лесно ги бъркат със злия им близнак.
— Зъл близнак?
— Amanita phalloides — спокойно отвърна Хенри. — Зелената мухоморка.
Известно време не казах нищо.
— Какво се каниш да правиш? — попитах накрая.
— А ти как мислиш?
Развълнувано станах и се приближих до бюрото. Хенри прибра гъбата в джоба си и запали цигара.
— Да имаш пепелник? — попита той вежливо.
Дадох му празна кутийка от безалкохолно. Почти бе изпушил цигарата си, когато проговорих отново.
— Не мисля, че е добра идея, Хенри.
Повдигна вежда:
— Защо не?
И ме пита защо не!
— Защото — отвърнах леко ядосано, — могат да открият отровата. Всякакъв вид отрова. Не мислиш ли, че ако Бъни се гътне, хората ще се усъмнят? Само напълно некадърен съдебен лекар може…
— Това ми е известно — каза търпеливо. — Именно по тази причина те питам за дозировката.
— То няма нищо общо с това. Дори и съвсем малко количество може да…
— … да разболее някого много сериозно — продължи Хенри и запали нова цигара, — но не винаги ще доведе до летален изход.
— Какво искаш да кажеш?
— Казвам — той избута очилата по-нагоре на носа си, — че що се отнася до отровността, има отлични отрови, някои от тях много по-силни от тази. Съвсем скоро горите ще се напълнят с обикновен напръстник и самакитка. Мога да си набавя цялото количество арсеник, от което се нуждая, от обикновена мухоловка. А има и билки, които не са често срещани тук, Бога ми, Борджиите биха дали мило и драго, за да видят билковата аптека, която открих миналата седмица в Батълбъро. Чемерика, мандрагора, извлек от пелин… хората са готови да си купят какво ли не, ако си мислят, че е естествено. Извлекът от пелин го продават като органичен репелент срещу насекоми, сякаш е по-хуманен в сравнение с нещата, продавани в супермаркета. Една бутилка може да убие цяла армия — отново се заигра с очилата си. — Независимо от тяхната ефикасност, както ти спомена, има един проблем — приемането им. Освен че са силно отровни, аматоксините са доста мръсна работа. Повръщане, пожълтяване, конвулсии. Нищо общо с италианските отрови, които действат сравнително бързо и безболезнено. Но от друга страна, най-лесно ще бъде да му дам гъби. Не съм ботаник все пак. Дори и гъбарите не винаги могат да различат мухоморките. Малко набрани гъби… няколко отровни, смесени с останалите… единият приятел се натравя, а другият… — сви рамене.