Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Спогледахме се.
— Как можеш да си сигурен, че самият ти няма да поемеш прекалено много?
— Предполагам, че няма как да съм сигурен. Собственият ми живот трябва да бъде изложен на истинска опасност, така че сам разбираш колко деликатни са границите, в които трябва да се движа. Въпреки това има голям шанс да изпълня плана. Трябва да се притеснявам единствено за самия себе си. Останалото ще се развие съвсем естествено.
Знаех какво искаше да каже. Планът имаше няколко сериозни пропуска, но по своята същина бе великолепен: ако имаше нещо, на което можеше да се разчита с математическа точност, това бе, че по време на всяко ядене Бъни някак си ще успее да погълне два пъти повече храна от всеки друг.
Сред мъглата от цигарения дим лицето на Хенри изглеждаше бледо и спокойно. Бръкна в джоба си и отново извади гъбата:
— Така, една единствена гугла от зелената мухоморка с такава големина е достатъчна, за да разболее здраво трийсет килограмово куче. Повръщане, диария, не забелязах конвулсии. Не мисля, че увредих трайно черния му дроб, но предполагам, че това ще го разберат ветеринарите. Очевидно…
— Хенри, откъде знаеш?
Помълча малко, а после каза:
— Нали си виждал двата ужасни боксера на онези двамата, които живеят над мен?
Беше ужасно, но не успях да се сдържа и се разсмях.
— Не ми казвай, че си го направил.
— Боя се, че го направих — отвърна той сухо и размаза цигарата си. — За съжаление едното животно е добре. Другото повече няма да разнася боклуци по моята веранда. Умря след двадесет часа от малко по-голяма доза — с разлика от грам, може би. След като знам това, ми се струва, че ще мога да определя каква доза отрова трябва да приеме всеки от нас. Притеснява ме обаче концентрацията на отровата, която е различна при всяка гъба. Не е като да са измервани от аптекар. Вероятно греша, със сигурност знаеш повече от мен, но гъба, тежаща два грама, може да съдържа също толкова отрова, колкото и триграмова гъба, нали? Оттук произтичат и колебанията ми.
Бръкна в джоба на ризата си и извади покрит с цифри лист.
— Никак не ми е приятно да те въвличам, но никой друг не разбира от математика, а и аз самият не съм толкова добър. Ще му хвърлиш ли един поглед?
Повръщане, пожълтяване, конвулсии. Механично поех листа от него. Беше пълен с алгебрични уравнения, но честно казано, в този момент алгебрата бе последното, за което си мислех. Поклатих глава и щях да му го върна, когато погледнах Хенри и нещо ме спря. Осъзнах, че можех в този миг, точно тук, да сложа край на всичко. Наистина се нуждаеше от помощта ми, в противен случай не би дошъл — знаех, че емоционалните молби са безсмислени, но може би щях да успея да го разубедя, ако се престорех, че знам какво правя.
Отнесох листа на бюрото си, седнах и взех молив, насилих се да прегледам поредицата от числа едно по едно.
Уравненията за химическата концентрация никога не са били силната ми страна в химията. Трудни са, когато се опитваш да установиш точната концентрация в суспензия от дестилирана вода, а какво остава за нещо с различна концентрация в неправилни по форма предмети — на практика невъзможно. Вероятно бе използвал всичките си познания по алгебра, за да достигне до тези резултати и доколкото можех да преценя, се бе справил доста добре. Това обаче не бе задача, която можеше да бъде решена с помощта на алгебрата, ако изобщо можеше да се намери решение. Някой, занимавал се три или четири години с интеграли в колеж, вероятно би получил нещо по-убедително, но аз едва успях да оправя леко коефициента, бях забравил и малкото, което знаех за интегралите, та отговорът, който получих, пък макар и по-точен от неговия, бе далеч от истината.
Оставих молива и вдигнах поглед. Цялата работа ми бе отнела около половин час. Хенри бе свалил „Чистилище“ на Данте от лавицата и бе изцяло погълнат от него.
— Хенри.
Той ме погледна разсеяно.
— Не смятам, че ще се получи, Хенри.
Затвори книгата, като отбеляза мястото с пръст.