Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Бях убеден, че Хенри има план. Какъв бе той, не знаех. Вечно изчезваше по разни загадъчни дела, не бе ясно дали те бяха свързани с известните ни проблеми, но много силно ми се искаше да вярвам, че поне един от нас държи положението под контрол, затова и придавах на тези изчезвания определена, изпълнена с надежда значимост. Нерядко отказваше да отвори, въпреки че бе късно през нощта, лампите светеха и знаех, че си бе вкъщи. Неведнъж закъсняваше за вечеря, а когато се появеше, обувките му бяха мокри, косата му — разрошена от вятъра и по краищата на чистите му тъмни панталони имаше кал. На задната седалка на колата му се появи купчина загадъчни книги, носещи печата на библиотеката в колежа Уилямс — все на някакъв близкоизточен език, който приличаше на арабски. Това несъмнено беше озадачаващо, защото доколкото знам, не четеше арабски, а и не бях чувал да има право да заема книги от тази библиотека. Тайно погледнах задната корица на една от книгите и видях, че последният читател бе Ф. Локет и я бе върнал в далечната 1929 година.
Станах свидетел на може би най-странното нещо от всички през един следобед, когато Джуди Пуви ме откара до Хампдън. Трябваше да занеса малко дрехи на химическо чистене и Джуди, която отиваше в града, ми предложи да ме откара. Изпълнихме си задачите, да не споменавам огромното количество кокаин, което смъркахме на паркинга пред „Бъргър Кинг“. Бяхме спрели с корвета на червено и слушахме отвратителна музика („Фрий Бърд“) по манчестърското радио. Джуди не спираше да дрънка като безмозъчна наркоманка, каквато си беше, за двамина, които правили секс във „Фуд Кинг“ („В магазина! На щанда за замразена храна!“). По едно време погледна през прозореца и се засмя:
— Виж, това там не е ли твоят приятел, цайса?
Изненадах се и се наведох напред. Точно срещу нас, през улицата, имаше малък магазин за марихуана — наргилета, гоблени, кутии с амфетки, а и всякакви видове билки и аромати, наредени зад тезгяха. Като изключим тъжното старо хипи, завършило Хампдън и с очила от времето на баба ми, никога не бях виждал някой друг вътре. Но сега, за мое учудване, видях там Хенри — черен костюм, чадър и всичко останало — който стърчеше сред небесните карти и еднорозите. Беше застанал до тезгяха и гледаше в някакъв лист. Хипито се опита да каже нещо, но Хенри бързо го прекъсна и посочи зад него. Хипито сви рамене и свали малка бутилка от рафта. Наблюдавах ги, останал почти без дъх.
— Какво мислиш, че прави там? Опитва се да тормози това нещастно повяхнало цвете? Между другото, магазинът не става за нищо. Веднъж ходих, за да си купя везни, но нямаха, имаше само кристални топки и други боклуци. Знаеш ги онези зелени пластмасови везни аз… ама ти не ме слушаш! — нададе вой Джуди, когато видя, че все още гледам през прозореца. Хипито се бе навело и ровеше под тезгяха. — Искаш ли да надуя клаксона?
— Не — извиках, изнервен от кокаина, и дръпнах ръката й от клаксона.
— О, Боже. Не ме стряскай така — каза тя и притисна ръка до гърдите си. — Дявол го взел. Ще ми се пръсне мозъкът. В коката сигурно е имало амфетамин или нещо друго. Добре де, добре — рече тя раздразнено, когато светна зелено и шофьорът на камиона зад нас натисна клаксона.
Откраднати книги на арабски? Магазин за марихуана в Хампдън? Не можех да си представя какво прави Хенри, но по детински му вярвах, независимо че действията му изглеждаха несвързани. Бях уверен като доктор Уотсън в действията на своя знаменит приятел и чаках планът да се разкрие.
След няколко дни в известен смисъл се случи и това.
Четвъртък вечерта, около дванадесет и половина, бях си облякъл пижамата и се опитвах да се подстрижа с помощта на огледало и ножичка за нокти — резултатът никога не бе сполучлив, винаги се получаваше чорлава детинска прическа, à la Артюр Рембо. На вратата се почука. Отворих с огледалото и ножиците в ръка. Беше Хенри.
— Здрасти, влизай.
Той премина внимателно през нападалите прашни кестеняви кичури и седна на бюрото. Огледах профила си в огледалото и продължих да действам с ножиците.
— Какво става? — попитах и се пресегнах, за да отрежа един дълъг кичур над ухото си.
— Известно време си учил медицина, нали? — попита Хенри.
Знаех, че това е увертюра към някакъв разпит, свързан със здравето. Знанията ми от едната година, когато учех медицина, бяха в най-добрия случай оскъдни, но останалите, които нищо не знаеха и поначало смятаха тази дисциплина per se не толкова за наука, колкото за безвредна магия, непрестанно ми искаха съвет с уважението, с което диваците се допитват до знахар. Невежеството им обхващаше цялата гама от затрогващото до шокиращото. Хенри, който бе боледувал често, поназнайваше нещо повече от другите, но дори и той от време на време ме озадачаваше с напълно сериозни въпроси за телесните течности или далака.