Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Обсаждащата армия като че ли не бързаше за никъде. Бойните отряди продължаваха да пристигат, а вече бяха минали три дни от появата на първите войници, понесли знамето на рода Винаксис. Навремето те бяха първата управляваща династия, ала в момента положението им никак не бе цветущо. Земите им се намираха точно в средата на Южните префектури — в самото огнище на покварата в земята — и по-голямата част от приходите им зависеше от реколтата, която изпращаха в столицата, а пътят минаваше точно през Зила. Сега голяма част от това зърно се намираше зад стените на града. Ето защо не беше никак чудно, че баракс Мошито ту Винаксис бе първият благородник, който стовари войските си пред разбунтувалия се град.
Баккара бе казал на Мишани, че Губернаторът на Зила бе складирал солидно количество храна, запасявайки се срещу настъпващия глад. По-голямата част бе конфискувана от търговските кервани, минаващи по моста Пирика, и бе предназначена единствено за градските стражи и администрацията — Губернаторът възнамерявал да продаде останалото, слагайки убийствени цени, на благородните семейства, когато гладът станел нетърпим. А гражданите да се оправяли както могат. Лидерът на Айс Маракса Кседжен бе разкрил този план пред жителите на Зила и така беше запалил искрата на бунта; в резултат на действията им сега тукашните хора разполагаха с толкова много храна, че щеше да им стигне за цялата зима, а може би и за още по-дълъг период, стига дажбите да се разпределят рационално. Докато стените на града бяха здрави и врагът се намираше отвън, Зила щеше да бъде костелив орех.
След рода Винаксис пристигна родът Зекен, макар че бараксиня Алита бе предпочела да изпрати пълководците си, вместо да дойде лично. Последни бяха родът Лилира (който се отчете с една символична армийка, въпреки че можеше да си позволи далеч по-многочислена войска), чиято бараксиня Джуун също отсъстваше, и родът Икати, предвождан от баракс Зан.
Неговият контингент се състоеше от хиляда пехотинци и също толкова конници, развели сивите и зелените знамена на семейството. Каква ирония, помисли си Мишани — вместо тя да отиде при Зан, ето че той самият бе дошъл при нея. Заради него я бяха пленили, а сега и двамата се намираха от различните страни на барикадата. Чувството за хумор на боговете понякога бе доста извратено.
Някой похлопа силно на вратата и в следващия момент Баккара я разтвори широко, без да чака за разрешение да влезе. Мишани още не можеше да свикне с вратите в крепостта и ги възприемаше като ненужни препятствия. Девойката предполагаше, че имат защитна функция, но ето че пречеха и на прохладния бриз да разведри тежкия зной. Добре че около старите каменни стени все ставаше някакво течение.
Мишани продължаваше да гледа през прозореца, когато воинът нахълта в помещението. Чиен седеше на рогозката си, а лицето му бе подуто от нараняванията и плувнало в пот от треската. Той хвърли навъсен поглед на новодошлия. Войникът изобщо не му беше симпатичен, което до голяма степен се дължеше и на грубия му език.
— Трябва да дойдете с мен, госпожице Мишани — рече той.
— Така ли? — попита сухо младата жена; тонът й недвусмислено показваше, че никой не може да й заповядва какво да прави.
Баккара въздъхна.
— Добре. Тук съм, за да ви помоля да дойдете на аудиенция при Кседжен ту Имоту, лидер на Айс Маракса, организатор на бунта в Зила и фанатизиран поклонник на Престолонаследничката. Така по-добре ли е?
Мишани не можа да се въздържи и се засмя.
— Определено — рече.
— А вие как се чувствате? — обърна се здравенякът към Чиен.
— Достатъчно добре — отвърна грубо търговецът. — Кога възнамерявате да ни освободите?
— Това зависи от Кседжен — избоботи Баккара и се почеса по тила. — Макар че не мога да разбера закъде сте се разбързали. Дори да ви пуснем да излезете оттук, пак ще си останете в града. Никой няма да може да премине отвъд тази крепостна стена още много, много време.
Чиен изруга под нос и завъртя глава настрани, прекратявайки разговора.