Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Залата, където извършваше тези операции, нямаше прозорци и беше задушна и мрачна, а единствената светлина идваше от въглените, тлеещи в огнището в центъра на помещението. Облени от червеникавото сияние, там се виждаха и другите му произведения, подредени по стените или закачени на веригите, висящи от високия таван: хвърчила и статуи от кожа, които се взираха в него с празни очи, наблюдавайки го как твори. Последната му жертва бе разпъната върху желязна решетка — той работеше по нея от разсъмване и сега тя приличаше на кървава каша от оголени мускули, от която липсваше половината месо.
Днес Какре усещаше особен прилив на вдъхновение. Отначало не знаеше дали ще успее да направи хвърчило, или просто ще си покълца малко с терапевтична цел, ала още в мига, в който ножът му се вряза в живата плът, този въпрос изгуби значението си. Отдавна не се бе занимавал с изкуството си — от доста отдавна — ала сериозността на задачите, които изпълняваше в Чаросплетието, напоследък се беше повишила, а заедно с нея се бе усилил и апетитът му.
Вещерът осъзна, че от няколко минути само стоеше и се възхищаваше на парчето одрана кожа, а ето че през това време мъжът бе припаднал отново. Това го раздразни. Обикновено жертвите му никога не губеха съзнание — той специално се грижеше за това с най-различните си отвари, лапи и настойки. Какре разгледа по-внимателно в кожата и си даде сметка, че и работата му този път бе далеч от прецизното майсторство, с което се гордееше. Той се втренчи в съсухрената си бяла ръка, която напоследък доста го наболяваше (да не забравяме и постоянната болка в ставите му). Дали причината се коренеше в това? Нима губеше уменията си с ножа?
Тази идея бе прекалено ужасна, за да я допусне в съзнанието си. Въпреки че знаеше, че Маската му го прояждаше отвътре, по същия начин, както бе прояла и предишните си собственици, той никога не се беше замислял за последиците от това. Колко странно, че съзнание, интелигентно като неговото, можеше да пропусне нещо толкова очевидно!
Миг по-късно вече бе забравил за това.
Той остави ножа на големия поднос, където лежаха другите му инструменти, и се приближи до огнището, сядайки до него. Както винаги, кроеше нещо.
Предателството бе извършено. Родовете Керестин и Коли бяха събрали огромна армия, но все още не достатъчно огромна, че да успее да превземе могъщата столица. След няколко години — може би, но не и сега. През тези няколко години обаче хората можеха да открият източника на покварата. Бяха му докладвали за някои слухове, при това поразително точни, които се разпространяваха тихомълком в императорския двор. Те го безпокояха. Скоро върлуващият глад щеше да доведе народа до тотално отчаяние и тези слухове можеха да накарат благородниците да насочат гнева си от Мос към Чаросплетниците.
Нямаше време за губене. Какре реши да примами враговете на Мос по-близо.
Предложението, което бе отправил към баракс Авун ту Коли, бе прието добре; ала Авун беше подла змия, която можеше да ухапе както този, който посягаше да го удари, така и онзи, който му протягаше ръка. Дали Авун му вярваше? И можеше ли да убеди Григи ту Керестин също да му повярва?
„Трябва да удариш точно в мига, когато ти кажа!“ — помисли си той. — „Или всички тези усилия ще идат на вятъра.“
По-обезпокояващо от това обаче бе съобщението, изпратено от самата Императорска цитадела, което някой бе пуснал по куриер, когото Какре бе пропуснал да разпита. Нямаше представа кой го е изпратил, ала бе сигурен, че Авун го е получил и много искаше да се запознае със съдържанието му. Някаква друга двойна игра? Кой обаче се осмеляваше да сключва договори под носа му?
Това тормозеше съзнанието на Вещера така, както той самият тормозеше Кръвния Император.
През нощта, когато Мос изпадна в пиянски сън, Какре изплете специални сънища за него. Сънища, изпълнени с изневяра и гняв, с безсилие и злоба. Кошмари, които трябваше да го тласнат в посоката, в която Върховният Чаросплетник искаше да го насочи. Рискът беше голям, защото, ако Мос насочеше подозренията си към него, всичко щеше да бъде изгубено. Дори и най-добрите Чаросплетници понякога бяха несръчни — Вещерът си помисли за ставите, които го боляха, и се запита дали уменията му да чаросплита също бяха пострадали — и след тях можеха да останат следи, които да започнат да загнояват, докато жертвата не осъзнаеше какво се беше случило с нея. Ако Мос не пиеше толкова много и вече не беше съсипан от всевъзможни грижи, Какре нямаше да се реши на подобна стъпка; ала за щастие Кръвният Император бе станал неуравновесен дълго преди Върховният Чаросплетник да започне да се меси в съзнанието му.