Нишката на покварата

Той осъзна, че искаше Лараня да бъде две различни жени, които нямаше как да се съчетаят в нея. От една страна, жадуваше за пламенната, своенравна и непокорна красавица, в която се беше влюбил; а от друга, копнееше за послушна съпруга, която да се озовава в леглото му всеки път, когато я пожелаеше, и да се маха оттам, щом нямаше нужда от нея; жена, която щеше да го кара да се чувства истински мъж, защото един мъж трябва да контролира собствената си съпруга. Една от причините, поради които се бе влюбил в нея — и все още я обичаше — беше именно непокорната й воля; Лараня непрекъснато го предизвикваше и възбуждаше интереса му. Първата му жена — Онони — беше образцова жена, ала Мос никога не я беше обичал. Що се отнася до сегашната му партньорка, колкото и да се опитваше, едва ли някога щеше да я укроти; тя беше пленила сърцето му, ала после го бе отровила.

Детето беше виновно. С годините Мос бе забравил мимолетните мигове на неверие и разочарование — всичките му мрачни мисли изчезваха в момента, в който лицето на Лараня изплуваше пред очите му. Сега обаче те се връщаха при него, подобно на лешояди, търсещи мърша. През цялото това време не можеха да имат деца и ето че изведнъж тя бе забременяла.

Той си спомни каква бе реакцията му първия път, когато му беше казала. Как за секунда си беше помислил, че детето може би не е негово, след което веднага бе пропъдил тази мисъл, изпитвайки чувство за вина, задето му беше хрумнала.

„Също като Дурун. Също като моя син и лъжливата му мръсна кучка, която го накара да отгледа дете, което дори не беше негово.“

Историята се повтаряше. Този път обаче Мос бе напред с материала.

Беше късно, когато стигна до императорските покои. Напоследък сънят му беше станал толкова непостоянен, че изобщо не се влияеше от това дали навън е ден или нощ. Освен това бе започнал да се страхува до такава степен от кошмарите си, че бе готов на всичко, само и само да ги отпъди. Сега не бе спал над четиридесет часа, натъпкан с растителни стимуланти, за да противодействат на сънотворния ефект на виното. Мислите му описваха все по-стегнати и стегнати окръжности, докато накрая не остана нищо друго, освен една нажежена до бяло топка гняв, отчаяно жадуваща освобождение.

О, тя беше идвала при него да го умолява, да го разпитва или да му крещи. Различни подходи, ала все с една и съща цел — искаше да знае какво го беше обладало, защо се държеше по този начин. Като че ли не знаеше.

Имаше и други. Какре изплуваше и се изгубваше в спомените му, грачейки разни известия и безсмислени коментари. Съветниците му идваха и си отиваха. Ала всичко, с изключение на въпросите, свързани с Лараня, му изглеждаше смътно и неясно. Докато не приключеше с тази работа, нямаше да може да се концентрира върху нищо друго. Разсъдъкът му сякаш беше блокирал. Шпионите, които бе изпратил да следят жена му, също бяха стигнали до задънена улица.