Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— И продължавам да съм, доколкото ми е известно — каза малко остро събеседничката му. — Баща ми още не се е отказал от мен. — Въпреки че се опита да ме убие два пъти, добави мислено тя.
— Изглежда, последната книга на майка ви не е допринесла особено за разрешаването на конфликта — отбеляза Кседжен.
— Времето ще покаже — каза Мишани. Всъщност, още не се беше замисляла за последиците, които най-новият сборник с разкази за Нида-джан на Мураки ту Коли можеше да предизвика.
Кседжен прочисти гърлото си, продължавайки неуморно да кръстосва стаята от единия до другия край.
— Няма да ви баламосвам с излишни приказки, госпожице Мишани — каза той. — Вие можете да се окажете от голяма полза за нашата кауза. Една от спасителките на Лусия. Някой, който я познава много добре. — Чернокосият мъж впери пронизващия си поглед в нея. — Можете да сторите чудеса с бойния дух на гражданите и да засилите доверието в нашата организация.
— Какво искате да направя?
Домакинът й спря за момент неуморния си ход.
— Да ни поддържате. Публично.
Младата жена се замисли.
— Първо трябва да науча някои неща.
— Аха — кимна Кседжен. — Тогава ще се опитам да отговоря по най-добрия начин на въпросите ви.
— Какво правите тук в Зила? — попита, а погледът й сякаш пламтеше. — По какъв начин това, което вършите, служи на целите на Айс Маракса?
— Публичност — гласеше отговорът. — Изминаха доста години, откакто чухме за първи път за неземната същност на Престолонаследничката, и доста време, откакто се отцепихме от Либера Драмач, чиито по-… — той махна с ръка, докато търсеше подходящата дума, — светски разбирания им пречеха да зърнат цялостната картина. През това време Айс Маракса се опита да разпространи добрата вест, че в Сарамир има някой, който може да ни избави от злото на Чаросплетниците, да сложи край на гнета над селяните и да премахне покварата, която разяжда плодотворната ни земя.
Мишани следеше с присвити очи патетичния му изблик. Знаеше, че Баккара се беше пошегувал за фанатизма на своя предводител, ала не можеше да отрече, че в думите на войника имаше зрънце истина. Сега, след като вече се бе срещнала с Кседжен, подозираше, че Баккара едва ли се чувстваше много комфортно в компанията на лидера на Айс Маракса.
— Обаче разпространението на добрата вест не е достатъчно — продължи тъмнокосият мъж, размахвайки показалец във въздуха. — Престолонаследничката е мълва, шепот на надеждата, ала повечето хора се нуждаят от нещо повече от слухове, за да бъдат мотивирани. Ние трябва да бъдем заплаха, което да се взима насериозно. Благородните семейства трябва да говорят за нас, за да могат слугите им да видят колко са разтревожени… да видят, че дори най-влиятелните аристократи се страхуват от последователите на Лусия. Едва тогава ще ни повярват и ще се стекат при нея, когато тя ги призове… в деня, когато ще се завърне триумфално, за да се възкачи на престола.
Кседжен се спря до прозореца и остана загледан в мрака. Мишани хвърли бърз поглед към Баккара и той й се усмихна леко в отговор.
— Ала въпреки усилията ни, не можахме да накараме империята да ни обърне нужното внимание — продължи чернокосият мъж, обръщайки се отново към тях. — До този момент. Дейността ни в Зила датира от доста време, ала настъпващият глад ни осигури идеална възможност да предприемем решителни действия. Фактът, че Губернаторът бе складирал цялата тази храна… сякаш самият Оча ни бе дал благословията си. Можем да издържим цяла година зад тези стени. А през това време в империята едва ли ще остане някой, който да не е чул за Айс Маракса и да не знае за каузата ни.
— Не сте ли загрижени за Лусия? — попита го Мишани. — В крайна сметка, ако цялата империя научи за нея, можете да сте сигурен, че Чаросплетниците ще започнат да я издирват по-усърдно от всякога. Само защото се смята, че е мъртва и способностите й не са широко известни, успяхме да я запазим в безопасност толкова дълго време.
— Чаросплетниците ще продължават да си мислят, че е мъртва — натърти Кседжен. — Ще си мислят, че само си губим времето с разни нелепи слухове. Освен това никога няма да я намерят. Как обаче Либера Драмач се подготвя за момента, когато тя порасне? Никак! Ние подготвяме цяла армия — армия от обикновени хора — и щом настъпи денят, когато Лусия ще разкрие съществуването си пред света, те моментално ще видят, че мълвата за надеждата им е истинска, и ще се стекат под знамето й.