Нишката на покварата

Мишани стоеше до един от прозорците на крепостта и наблюдаваше войските, които се събираха около града, опитвайки се да пресметне числеността им.

— Не са толкова много, колкото очаквах — рече накрая. — Пък и строят им е лош.

— Повече от достатъчно са, за да превземат града — изтъкна мрачно Чиен.

— Това обаче е само една малка част от войските на аристократите — каза Мишани, отдалечавайки се от прозореца. — Те пазят истинската си сила за момента, когато собствените им имения се окажат застрашени. Освен това тук няма нито императорски стражи, нито войници на рода Батик. Къде е Кръвният Император, когато един от градовете му се опълчва срещу него?

Помещението, което споделяха, бе неприветливо и голо, ала младата жена си мислеше, че нещата можеха да стоят далеч по-зле. Единственото обзавеждане се състоеше от две спални рогозки, малка маса и груба черга, покриваща пода. Храната, която получиха през тези няколко дни, бе обикновена, ала поне беше вкусно приготвена. Масивната дървена врата беше заключена, а отвън пазеха двама стражи, които ги ескортираха до подходящите помещения, когато имаха нужда от тоалетна или преобличане. Изобщо не можеше да се каже, че се отнасяха зле с тях, като изключим простичкия факт, че бяха затворени в тази стая.

Баккара ги посещаваше от време на време и на два пъти бе извел Мишани на разходка из крепостта. Той изобщо не се стараеше да прикрива намеренията си — непрекъснато я разпитваше за Лусия и Мишани подозираше, че под грубоватата си външност мъжът изпитваше искрено благоговение, задето се намираше в компанията на човек, който познава лично Престолонаследничката. Младата жена добре се справяше с наложената й роля. Тя й даваше възможност да излиза от стаята, а освен това трябваше да признае пред себе си, че намираше Баккара за странно привлекателен. Бруталната мъжественост, която струеше от него, едновременно я интригуваше и изпълваше със състрадание — мускулестият воин нямаше представа от изтънчени обноски, а държанието му беше надменно и арогантно. Това пораждаше у нея противоречия, ала младата жена изобщо не се опитваше да ги изглади, понеже добре знаеше, че решенията на ума и сърцето са независими едно от друго.

Чиен още не се чувстваше достатъчно добре, за да излиза от стаята за по-продължително време. Раните му бяха излекувани, ала той бе пипнал някаква треска, вероятно в резултат от нощната езда до Зила. Търговецът прекарваше по-голямата част от дните, легнал на спалната си рогозка, изпаднал в полусъзнателен унес под влиянието на тинктурите и болкоуспокояващите, които му даваха. От време на време се надигаше и започваше да се оплаква от нищожната информация, която им даваха, както и да се възмущава, задето не бяха осигурили отделна стая на благородна дама като Мишани. На младата жена също й се искаше да бе така — напоследък и заради самия Чиен, който започваше да я дразни. Бездействието не му се отразяваше добре.