Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Идвате ли? — обърна се Баккара към Мишани.
— Разбира се — рече тя. — Откога чакам момента да поговоря с Кседжен!
— Той вечно е много зает — поясни воинът. — Навярно сте забелязали незначителните войски пред града, които ни създават неприятни грижи.
Мишани не обърна внимание на иронията му и двамата излязоха от стаята, оставяйки Чиен сам.
Този път Баккара я поведе по маршрут, който не бяха използвали никога преди, ала обстановката не беше много по-различна от останалите части на крепостта. Навъсени коридори със стени от тъмен камък, лишени от каквато и да е украса.
Спътникът й разказа, че крепостта била построена преди хиляда години главно за военни цели, което обясняваше потискащия й вид. По това време жителите на Сарамир били под влиянието на куараалската архитектура, за която грубата практичност беше по-важна от изящния естетизъм; това обстоятелство имаше своето обяснение в спецификата на суровите атмосферни условия в Куараал. С течение на времето сарамирците постепенно се отърсили от тези влияния, виждайки, че жилищата им не са особено подходящи за знойните лета и топлите зими. Ето защо те създали друг тип архитектура — отворена за външната среда, а не такава, която да я изолира. Множество по-стари поселища все още носеха следите от куараалското влияние, ала повечето представители на тази епоха отдавна бяха срутени, заменени от по-съвременни постройки. Жителите на Сарамир не питаеха особена любов към руините.
Кседжен ту Имоту, лидер на Айс Маракса, крачеше нервно из кабинета си, когато Баккара и Мишани го завариха. Той бе приятно изглеждащ мъж на тридесет и три жътви, слабоват и пълен с излишна енергия. Косата му беше черна и гъста, имаше изпъкнали скули, продълговата челюст и носеше семпли черни дрехи. В мига, в който едрият воин похлопа и отвори вратата, Кседжен се завтече да посрещне гостенката си.
— Госпожице Мишани ту Коли — изрече бързо домакинът, — за мен е голяма чест, че сте тук.
— Мога ли да откажа на толкова любезна покана? — отвърна младата жена, поглеждайки към Баккара.
Изглежда, Кседжен не знаеше как да приеме това.
— Надявам се, че условията в стаята ви не са прекалено ужасни. Моля ви да ми простите — трябваше да се срещнем по-рано, ала задачата да превърнем Зила в непристъпна крепост, способна да се отбранява, отнема цялото ми време.
Той отново взе да обикаля из оскъдно обзаведеното помещение, чиято мебелировка се състоеше от маса, писалище, диванче и няколко рогозки. Запалени фенери висяха от куките на тавана, а зад единствения прозорец сумракът се сгъстяваше. Кседжен едва ли би могъл да бъде обвинен, че тъне в разкош като някогашния Губернатор.
Мишани реши да бъде максимално директна.
— Защо бях доведена тук? — попита.
— В кабинета ми?
— В Зила.
— О! — мъжът изщрака с пръсти. — Отчасти от милосърдие, отчасти поради недоразумение. Баккара, защо не си обяснил?
Мишани се обърна към войника, а лицето й сякаш питаше безмълвно: „Да, защо не си ми обяснил?“. Това бе едно от малкото неща, за които воинът бе отказал да говори; изглежда, чакаше разрешението на Кседжен.
— Ами, първо заради вашия приятел Чиен — избоботи той, почесвайки наболата си буза. — Дори и да не бяхте с него, нямаше как да го оставим в състоянието, в което беше. После…
— Дотук бяхме с милосърдието — прекъсна го водачът на Айс Маракса. — Що се отнася до вас, Баккара просто направи една напълно разбираема грешка, предполагайки, че все още сте свързана с благородните фамилии и че ще можем да ви използваме, за да накараме баракс Коли да се намеси на наша страна.
Якият мъжага изглеждаше сконфузен. Той вдигна извинително рамене, ала Мишани не му обърна внимание. Това не я беше засегнало.
— По времето, когато ме уведомиха за вашето присъствие, портите вече бяха затворени и ние нямаше как да ви изведем оттук — продължи домакинът й. — Разбира се, аз веднага си дадох сметка, че не сте толкова ценна, колкото си въобразяваше Баккара — ако извините прямия ми изказ — защото знаех, че отношенията ви с баща ви напоследък не са особено цветущи. Пък и след като вие сте нещо като героиня за Айс Маракса, едва ли бих ви използвал като разменна монета, дори и да исках да ви върна на баракс Авун.
— Радвам се да чуя това — рече младата жена. — Трябва ли да разбирам, че отношенията с баща ми са известни сред всички привърженици на Айс Маракса?
— Само на мен и неколцина други — изстреля чернокосият мъж, още преди да е завършила изречението си. — Мнозина от нас бяха част от висшите ешелони на Либера Драмач, не забравяйте това; и ние все още бяхме там, когато вие пристигнахте в Лоното. Разбирам,че сте били от неоценима помощ за организацията на Заелис, поддържайки илюзията, че все още сте част от рода Коли.