Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Мишани внезапно изпита желание да го попита за какво знаме говореше. Ако целта на Кседжен беше да създаде цяла армия за някогашната Престолонаследничка, значи предполагаше, че Лусия искаше такава армия. Младата жена се замисли дали чернокосият мъж би говорил така, ако познаваше момичето като нея. Не като някакъв славен военачалник или някаква божия пратеничка, а като едно младо момиче.
Ала тя не хранеше никакви илюзии, че ще успее да промени възгледите на Кседжен. Не искаше да си разваля отношенията с него, ето защо предпочете да си замълчи.
— Ами обсадата? — попита. — Как възнамерявате да се справите с този проблем? В крайна сметка, с колкото и храна да разполагате, все ще свърши някой ден.
— Знаете какво става в Аксками, госпожице Мишани — изстреля той, без да я изчака да завърши изречението си. — Благородните семейства ще имат толкова много грижи през тази година, че едва ли ще им е до нас. Сама виждате с какъв ентусиазъм дойдоха пред стените на Зила. Само погледнете тази армия! — Той махна пренебрежително към прозореца. — Поддържаме връзка с нашите хора извън Зила, които вече обикалят сред народа и популяризират нашето дело. Новината ще се разпространи светкавично. Всичко може да се промени за една година, ала каквото и да стане, всеки сарамирец ще знае името на Лусия ту Еринима, преди да сме приключили с тукашните си дела!
Лидерът на Айс Маракса неусетно бе повишил тон, а очите му пламтяха. Мишани не се съмняваше, че Кседжен навярно бе изключителен оратор, когато застанеше пред публика. Освен това бе напълно убеден в правотата си.
— Ще ни помогнете ли, госпожице Мишани?
— Ще си помисля — рече тя. — Но имам едно условие.
— Сигурно искате да сложим край на пленничеството ви — отново я изпревари домакинът й. — Добре. Това ще е знак на доверие. Можеше да стане и по-скоро, ала бях зает с други грижи. Не ви искам като затворник, а като съюзник.
— Имате моите благодарности — рече младата жена. — Ще обмисля добре вашето предложение.
— Предполагам, няма нужда да ви казвам, че свободата ви се простира само до стените на града — добави Кседжен. — Ако се опитате да напуснете Зила, ще бъдете застреляна. Обаче съм сигурен, че едва ли бихте направили подобна глупост.
— Благодаря за съвета — каза Мишани и след като се сбогува вежливо с домакина си, излезе от кабинета му, казвайки на Баккара, че може и сама да намери обратния път до стаята си.
Когато влезе вътре, Чиен спеше. Тя затвори тихичко вратата зад себе си, седна на рогозката си и се замисли. В главата й бе започнал да зрее план. Също както в старите дни в императорския двор. Вече познаваше основните играчи; оставаше само да направи така, че да ги използва по най-изгодния за нея начин.
Имаше обаче един човек, който продължаваше да бъде загадка за нея. Този мъж. Тук парченцето от мозайката липсваше — и то от самото начало. Докато не разбереше какво представляваше то, докато не узнаеше със сигурност дали Чиен беше приятел или враг, не се осмеляваше да действа.
Младата жена се загледа изучаващо в спътника си, опитвайки се да намери отговора в широките черти на лицето му. Мъжът измърмори в полусън и се завъртя на другата страна, завивайки се още по-плътно с одеялото. Целият трепереше, въпреки задушната нощ.
— Каква е тайната ти, Чиен? — промълви тя. — Защо си тук?
След известно време тя изгаси фенера, съблече се на лунната светлина и се пъхна под завивките. Тъкмо се унасяше, когато Чиен започна да си тананика.
На устните й изплува усмивка. Търговецът сънуваше и гласът му звучеше твърде приглушено, за да произнесе думите както трябва. Младата жена се заслуша в неясното му мънкане, след което изведнъж се изправи в леглото, взирайки се в мрака, където трябваше да е рогозката му.
Той обаче продължи да тананика трескавата си песен.
Дъхът на Мишани внезапно застина в гърдите й. Тя усети как гърлото й се стяга, след което зарови лице във възглавницата и зарида тихичко. Сълзите й бликаха от очите й, навлажнявайки меката материя.
Младата жена знаеше много добре тази песен. Това изясняваше всичко.