Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Тя обаче изобщо не изглеждаше засегната.
— Зиазтан Ри. „Перлата на Водния бог.“
Реки изглеждаше объркан.
— Не разбирам.
— Есзел ми каза, че вие сте я чели… Както и че сте му я изрецитирали цялата на глас. Бил поразен — непознатата се наведе напред, а очите й блестяха. — Вярно ли е?
— Знам я наизуст — вдигна рамене братът на Императрицата. — Не е кой знае колко дълга. А заслугата за въздействието е не моя, а на автора.
— Да, но страстта на декламатора, заедно с усета за стиха, стъпката и мелодията, са от изключително значение при устното представяне на едно произведение — тя го изгледа с неподправен интерес. — Наистина ли сте я запомнили? Подозирам, че изобщо не е толкова кратка, колкото я изкарвате. Навярно имате забележителна памет.
— Само за думи — отвърна Реки, усещайки, че съвсем скоро щеше да започне да се хвали.
— Много бих искала да я чуя — настоя хубавицата. — Ако я изрецитирате и на мен, ще ви бъда изключително благодарна.
Интонацията й накара Реки отново да се размърда, за да скрие издайническата си страст. Лицето му беше станало алено и той не знаеше какво да каже.
— Нека ви обясня — рече му жената. — Аз подкрепям философията на Хуика — че човек трябва да преживее всичко в името на съвършенството и цялостния характер на битието. Похарчила съм цели състояния, за да зърна извънредно редки картини; странствала съм нашир и длъж, за да видя чудесата на Близкия свят; изучила съм множество изкуства, непознати за повечето хора…
— Но вие сте толкова млада, за да сте извършили толкова много неща… — каза Реки. Това бе съвършено вярно — гостенката му едва ли имаше повече от двадесет жътви, което означаваше, че е съвсем малко по-голяма от него.
— Не съм толкова млада — усмихна се тя, макар че изглеждаше поласкана. — Както ви казах, срещнах Есзел, преди да напусне Императорската цитадела, и той ми разказа за вас. — Непознатата се наведе напред, протегна ръка и го погали по лицето, докато прошепваше: — Шедьовърът на Зиазтан Ри е във вашата глава — след което се отдръпна, а младежът още не можеше да си поеме дъх, мислейки си, че сънува. — Има толкова малко копия, толкова малко неизкривени версии на историята. Бих направила всичко, за да преживея нещо толкова ценно.
— Баща ми притежава екземпляр от „Перлата на Водния бог“ — изтърси Реки, усещайки нуждата да каже нещо — в библиотеката си.
— Ще ми я изрецитирате ли? — попита красавицата, докато се надигаше плавно от дивана.
— Раз… разбира се — запъна се братът на Императрицата, опитвайки се да си спомни произведението. Паметта му изведнъж бе станала неуслужлива. — Сега ли?
— После — каза непознатата, подавайки му ръка. Той я улови и се изправи тромаво на крака.
— После? — повтори разтреперано.
Тя се притисна плътно до него, а показалецът й проследяваше линията на белега, започващ от окото му. Мекотата на гърдите и тялото й правеха ерекцията му болезнена. Чувстваше се пиян, макар че състоянието му нямаше нищо общо с виното.
— Аз вярвам в честните сделки — рече тя. Устните й бяха толкова близко, че той едва издържаше на магнетичното им привличане. Дъхът й беше ароматен като цветя от оазис. — Преживяване срещу преживяване. — Ръката й се плъзна към смарагдовата брошка, тя я завъртя и в следващия миг робата й се свлече на земята като воал. — Каквото никога преди не сте имали.
Сърцето на Реки биеше като обезумяло в гърдите му. Някакъв глас го предупреждаваше да бъде предпазлив, ала той не му обърна никакво внимание.
— Та аз дори не зная името ви — промълви.
Тя му го каза точно в мига, преди устните им да се слеят.
— Асара.
Мъжът изкрещя, когато острието на ножа хлътна под топлата кожа на бузата му, разрязвайки тънкия пласт подкожна мазнина, за да се вреже в яркочервения пейзаж на мускулите отдолу. Върховният Чаросплетник Какре използва писъка като истински експерт, извивайки инструмента си така, че да компенсира изкривеното от болка лице на жертвата си. Той започна да реже плътта нагоре към очната ябълка, а после се зае да кълца мекото месо към задната част на черепа, докато накрая не отпра голямо триъгълно парче кървава кожа. Едва тогава се почуства спокоен и удовлетворен, а по тялото му се разля вълна на задоволство, която сякаш ни най-малко не намаляваше с течение на времето. Току-що излязъл от Чаросплетието, вещерът отново одираше хора.