Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Той събра силите си, избута всички обратно, затвори портите и ги заключи. Срещу него остана една-единствена фигура.
Ма’елкот.
Титаничен в своята мощ, величествен в доспехите си от полиран обсидиан, с дълга и четинеста брада, с коса, паднала върху раменете, с очи като черни диаманти. На него Тан’елкот каза: „Идвам. Ще живееш отново.“
И безмълвният бог в ума му вдигна всемогъщата си десница, благославяйки го.
Тан’елкот проби отново повърхността на съзнанието си, за да погледне към външния свят. Набра на клавиатурата код. Клавишите кънтяха в ритъм — като биене на барабани по време на екзекуция.
Огледалото, отразяващо екрана му, светна, показвайки добродушния стенограф, който с приятен глас му съобщи, че е готов да запише съобщението му за Борда на директорите на „Приключения без край“.
— Аз съм императорът в изгнание Тан’елкот — изрече той бавно и ясно. — Предайте на вашия Борд на директорите следното: в замяна на изпълнението на някои условия съм готов да разреша проблема им с Майкълсън.
Прекъсна връзката и въздъхна.
Скоро — коза той на бога в себе си. — Много скоро.
9.
Хари стоеше в апаратната. На лазерните везни зад прозрачната стена от бронирано стъкло лежеше матовосивият керамичен ромб на чесмод ковчега на Шана. Той се опитваше да не мисли за това колко щастлива е тя сега, докато лежи там.
В последно време апаратната за чесмод се използваше доста често. По-рано тя влизаше в употреба само два пъти годишно, за да изпрати последните дипломанти от Консерваторията на Студията в Отвъдие за двегодишната им практика в чесмод режим; това беше най-старият клон в системата на Студията и единствено място на Земята с прехвърляния в свободен режим. В Отвъдие имаше двайсет и пет такива съоръжения, без да се брои станцията в Трънова клисура — всичките на отдалечени места, маскирани като храмове на особено отблъскващия бог паяк.
На съоръженията в Отвъдие не им трябваше сложно оборудване; всичко, от което се нуждаеха, беше малка транспортна помпа, за да създадат нормално за Земята поле за компютрите и апаратурата за свръзка, и изключително сложни механични везни. Чесмод прехвърлянето по същество е обмяна на маса-енергия между двете вселени и изисква изключителна точност при измерване на прехвърляната материя. Колкото по-близо до единица е съотношението на приеманата и изпращаната маса, толкова по-малко енергия се изисква. Дори въздухът в ковчега се измерваше прецизно.
Това беше основният фактор, който позволяваше на клона на Студията в Сан Франциско да се държи на крака през последните няколко години. Когато беше основана компанията „Отвъдие“ и започна пълномащабна експлоатация на ресурсите на Отвъдие, клонът на Студията в Сан Франциско се оказа единственият с готово чесмод оборудване.
В другия край на апаратната, зад същото такова бронирано стъкло, само че по-голямо, бяха доковете: огромна зала, претъпкана със запечатани контейнери с етикети на западния диалект, описващи местоназначението им. В другия край на залата имаше огромни контейнери с размерите на товарни камиони; когато нямаше запаси от оборудване, което да се изпрати, в замяна на пратките с руда, в Отвъдие се изпращаха отпадъчните материали, останали след извличането на благородните метали от тях. На доковете винаги беше шумно: чуваше се бученето на мощни турбини, постоянно пристигаха и потегляха товарни камиони.
Но Хари не обръщаше внимание на всичко това; той беше способен да гледа единствено в ковчега на Шана и да чува гласа на техника отстрани, който диктуваше на колегата си корекции в данните за прехвърлянето в другата вселена.
Да, по-добре не се гъбаркай с Каин — помисли си той безпомощно и с горчивина. — Ако наистина се ядоса, ще се оплаче на жена си.
Тръсна рязко глава. О, я стига! — скастри той себе си. — Нямам време да правя всичко сам. Не бъди такъв задник! И все пак — как можеше да стои тук и да гледа заминаването на Шана, без да ѝ завиди?
Тя му беше обещала да наглежда Крис. Хари знаеше, че Хансен има големи проблеми; една дума на надежда от богиня би могла да му помогне. Тя нямаше да има никакви трудности с намирането му; щом веднъж се съединеше с Чамбарая, тя можеше да усети всяко живо същество, което някога е пило водата ѝ. Тя беше казала, че записът ѝ е дал достатъчно добра представа за него, че да може да го намери дори сред стотиците хиляди жители на Анхана, а тя, така или иначе, трябваше да го издири — ако той носеше в себе си ХРВП, от него щеше да е най-удобно да получи проба от вируса.