Дни на кръв и звездна светлина

Кару кимна на Мик. Двамата безмълвно отместиха дъските и отскочиха назад. Когато при следващия ритник на Тиаго вратата зейна отворена, трясъкът като изстрел стъписа и него, и Тен, застанала зад гърба му.

– Добро утро – произнесе с въпросителен тон Кару, поглеждайки с невинно озадачение зейналата врата. – Съжалявам, но завършвах едно възкресяване. Не исках да ме прекъсват по средата. – После обърна поглед към Тен. – Нали знаеш каква съм в такъв момент.

Тиаго свъси вежди.

– Възкресяване ли? На кого? – Надзърна в стаята и видя там само Зузана и Мик. Широко зейналата врата закриваше Исса, но Кару я притвори и когато Тиаго видя кой е зад нея, очите му първо се ококориха, после се присвиха. Тен реагира по същия начин, после се обърна към Кару със свирепо подозрение.

Преди някой да успее да проговори обаче, Кару продължи с лек укор:

– Никога не сте ми казвали, че и душата на Исса е тук. – Тя посочи купчината кандилници. – Давате ли си сметка колко по-бързо щеше да върви възкресяването, ако ми помагаше Исса, а не Тен?

Доволна установи, че Белия вълк не е способен и дума да отрони. Той отвори уста да каже нещо, но оттам не излезе звук.

– Не е била тук – най-накрая каза той. – Това е невъзможно.

– Напротив – отвърна Кару. – Нали сам виждаш.

Естествено, че беше невъзможно душата на Исса да се е озовала скрита в някоя от скупчените кандилници; те и двамата го знаеха. Всички събрани души бяха от войници на Тиаго, паднали при битката за нос Армазин; не би било възможно Исса да е сред тях. Но ето че сега беше тук и Кару доволно наблюдаваше как в изражението на Тиаго се борят объркване и безсилие, докато се опитваше да измисли обяснение за появата ѝ.

Накрая в Тиаго надделя недоверието.

– Чия е тази душа наистина и защо напразно си похабила материал за такова тяло?

Исса сама му отговори.

– Такова тяло ли?! – рече тя, оглеждайки се от горе до долу. – Откога една ная е напразно хабене на материал? – Въпросът беше съвсем справедлив. Самата Исса не беше воин, но мнозина от нейния вид, като Ниск и Лиссет например, бяха достойни бойци.

Отговорът на Тиаго беше рязък и груб.

– Откакто способността да се лети стана наложителна, а вие от ная нямате криле.

– А твоите криле къде са? – изстреля в отговор Исса. После се обърна и измери Тен от глава до пети. – Ами твоите?

И това бяха въпроси съвсем на място. Тиаго не ѝ отговори.

– Коя си ти? – настоя той.

– Уверявам те, Тиаго, че съм тази, която казва Кару. – Тя неуверено започна да овладява тялото си, издигайки се бавно над завитата на кръгове змийска опашка – дебел сноп мускули, широк колкото женски бедра. Върхът на опашката потрепваше, както го помнеше Кару. Чудото на сътворението я порази, както не ѝ се беше случвало от много време насам. Напоследък бе толкова изтощена, че бе изгубила способността си да се удивява – от възкресението, от магията, от самата себе си. Тя беше върнала живота на Исса. Това беше нейно дело.