Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Един зимен ден в отсъствие на царя царицата шиела до отворения прозорец, който гледал към снежната земя. Седяла и плачела, понеже самотните зимни месеци напомняли на царицата за самотата й. Съзерцавала голия зимен пейзаж и мислела за празната си утроба. О, колко силно копнеела! О, колко искала да роди дете! Красиво момиченце, което да бъде дружинка на царицата и да я избави от самотата.
Минала зимата и светът започнал да се разбужда. Птиците се върнали в царството и започнали да подготвят гнездата си, сърни отново излезли да пасат по ливадите, а по клоните на дърветата наизлезли птици. Когато новите полски чучулиги се разлетели във въздуха, полите на царицата започнали да я стягат на кръста и тя постепенно разбрала, че ще ражда дете. Царят не се бил връщал в замъка и по това царицата отсъдила, че палава фея, далеч от дома и скрита в зимната градина, трябва да е чула воплите й и да е сбъднала желанието й по магически път.
Царицата едреела, отново дошла зима, а по Коледа дълбок сняг покрил земята и родилните болки на царицата започнали. Продължили цяла нощ и при последния удар на камбаната за полунощ се родила дъщеря й — царицата зърнала лицето на бебенцето си. Представяте ли си, това красиво дете със светла и безукорна кожа, тъмна коса и червени устнички като розова пъпка било нейно!
— Розалинд! — казала царицата. — Ще те кръстя Розалинд.
Царицата обезумяла от обич по дъщеря си и никога не я изпускала от поглед. Самотата ожесточила царицата, ожесточението я направило себична, а себичността — подозрителна. Царицата непрекъснато се притеснявала, че някой дебне да открадне детенцето й. Тя е моя, мислела си царицата, моето спасение, и трябва да я задържа при себе си.
Сутринта в деня на кръщенето на принцеса Розалинд били поканени най-мъдрите жени в царството, за да дадат благословиите си. Царицата цял ден гледала как върху детето се сипят пожелания за благоденствие, благоразумие и красота. Накрая, когато нощта вече се прокраднала в царството, царицата се сбогувала с мъдрите жени. За кратко обърнала гръб, а когато отново погледнала към детето, видяла, че една гостенка е останала. Пътница с дълго наметало стояла до люлката и се взирала в детето.
— Вече е много късно, мъдра жено — обадила се царицата. — Принцесата е благословена и сега е време да поспи.
Пътницата отметнала завивката си и царицата ахнала, защото това не била мъдра вълшебница, а стара вещица с беззъба усмивка.
— Нося ти вест от царицата на феите — казала вещицата. — Момичето е една от нас и трябва да дойде с мен.
— Не! — провикнала се царицата и се втурнала към люлката. — Тя е моя дъщеря, моето скъпоценно момиченце.
— Твоя ли? — разсмяла се вещицата с противен кикот, който ужасил царицата. — Това прекрасно дете? — Острата й брадичка се разтресла ликуващо. — Твоя е само защото ти позволихме за малко да я задържиш при себе си. В сърцето си винаги си знаела, че детето е родено от вълшебен прашец, а сега вече е време да се откажеш от нея.
Тогава царицата се разплакала, понеже отдавна се бояла от вестта, която чула от вещицата.
— Не мога да се разделя с нея — казала тя. — Вещице, имай милост, позволи ми да я задържа още малко.
Вещицата била пакостлива злосторница, затова при думите на царицата по лицето й плъзнала усмивка.
— Давам ти избор: откажи се от нея сега и тя ще живее дълго и щастливо при царицата на феите.
— Или какво?
— Или можеш да я задържиш тук. Но само до утрото на осемнайсетия й рожден ден, когато истинската й съдба ще я сполети и ти ще я изгубиш завинаги — ухилила се вещицата и тъмните пролуки между зъбите й се показали. — Мисли внимателно — казала тя, — понеже да я задържиш по-дълго означава да я обичаш повече.
— Няма какво да мисля — отсякла царицата, — избирам второто.
— Тогава тя е твоя, но само до утрото на осемнайсетия си рожден ден.
В този миг принцесата се разплакала за пръв път. Царицата се завъртяла, за да вземе детето в прегръдките си, а когато се обърнала обратно, вещицата била изчезнала.
Принцесата отраснала красиво момиченце, изпълнено с радост и светлина и способно да извиква усмивка по лицата на хората в цялото царство. С изключение на самата царица, която, скована от ужас, не можела да се порадва на детето си. Когато дъщеря й пеела, царицата не чувала, когато танцувала, не виждала, когато протегнела ръка към нея, не усещала, понеже все брояла колко време остава, преди да й отнемат детето.