Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Откакто беше пристигнала в „Блакхърст“, Елайза й разказваше всякакви истории за залива. Когато Роуз лежеше в тъмната си топла стая и вдишваше застоялия въздух на поредното си боледуване, Елайза нахлуваше през вратата и Роуз почти усещаше мириса на море от кожата й. Сядаше до Роуз и поставяше в дланта й мидена черупка, ронлива сепия или малко камъче и започваше да разказва. И Роуз мислено се пренасяше на брега на синьото море, усещаше топлия вятър в косите си, топлия пясък под нозете си.
Някои от историите Елайза си измисляше, а други беше научила отнякъде. Братята на прислужницата Мери бяха моряци и Роуз подозираше, че Мери обича да бъбри, когато всъщност би трябвало да работи. Не с Роуз, разбира се, но Елайза беше различна. Всички слуги се отнасяха различно с Елайза. Крайно неуместно, сякаш се имаха за нейни приятели.
Напоследък Роуз беше започнала да подозира, че Елайза излиза извън имението и че може би дори разговаря с някои рибари от селото, понеже разказите й се промениха. Изпълниха се с подробности, свързани с корабите и мореплаването, с русалки и съкровища, а в очите на разказвачката се появи някаква широта, все едно беше вкусила от порочните неща, за които разказваше.
Едно нещо беше сигурно: мама щеше да се вбеси, ако разбере, че Елайза е ходила в града и е общувала с обикновените хора. Достатъчно се дразнеше, че Елайза разговаря с прислугата — дори само заради това Роуз успяваше да понесе приятелството на Елайза с Мери. Ако мама попиташе Елайза къде ходи, тя със сигурност щеше да излъже, макар че Роуз не беше сигурна какво ще предприеме мама. След като опитва цели шест години, така и не успя да намери наказание, което да възпре Елайза.
Заплахата, че ще сметнат поведението й за непристойно, не означаваше нищо за Елайза. Затвореха ли я в килера под стълбите, само й осигуряваха време и спокойствие да съчинява още истории. Откажеха ли й нови рокли — което за Роуз си беше сериозно наказание, — тя просто изсумтяваше: Елайза нямаше абсолютно нищо против да износва роклите на Роуз. По отношение на наказанията тя беше като героинята на една от собствените си измислици, защитена от магията на феите.
Роуз с непозволено удоволствие наблюдаваше безплодните опити на мама да накаже Елайза. Всяко наказание биваше посрещано с примигване на сините очи, нехайно свиване на рамене и едно безстрастно: „Добре, лельо“. Сякаш Елайза наистина не разбираше, че поведението й е неуместно. Вдигането на рамене най-силно вбесяваше мама. Отдавна беше престанала да очаква от Роуз да превърне Елайза в изискана млада дама и се радваше, че дъщеря й е успяла да убеди племенницата поне да се облича подобаващо. (Роуз прие похвалите на мама и заглуши гласчето, което тихо й напомняше, че Елайза се отказа от прокъсания панталон едва когато той й омаля.)
Приказките на Елайза за феи и вълшебства подклаждаха кладата на мама: била безбожно дете, така казваше мама, и нищо чудно при такъв баща варварин. Мама твърдеше, че има нещо повредено у Елайза, нещо като отчупено парченце от огледалната леща на телескоп, заради което уредът не работи както трябва. Което я прави неспособна да се засрами.
Елайза сякаш прочете мислите на Роуз и се размърда до нея на канапето. Седяха неподвижно вече почти час и цялото тяло на Елайза излъчваше съпротива. Наложи се господин Сарджънт безброй пъти да й напомня да не се муси и да остане в същата поза, докато той коригира част от рисунката си. Роуз го чу да казва на мама предния ден, че щял вече да е приключил, обаче момичето с огнената коса просто не оставало мирно достатъчно дълго, за да улови изражението й.
Мама потръпна от негодувание при думите му. Би предпочела господин Сарджънт да рисува само Роуз, обаче Роуз се беше заинатила. Елайза й била братовчедка, единствената й приятелка, така че на всяка цена трябвало да присъства на портрета. После Роуз се закашля леко, изгледа мама изпод миглите си и въпросът беше приключен. Мама не беше способна да възразява, изправена пред деликатното здраве на обичното си момиченце.