Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
* * *
Тъмничарят им най-сетне ги освободи. Тенисън имаше право — ужасно глупаво бе да се покриеш с ръжда, още неизлъскан. Елайза побърза да съблече нелепата рокля, която леля й Аделайн беше настояла тя да облече за портрета. Беше на Роуз от миналата година — с дантела, която я гъделичкаше, сатен, който прилепваше към тялото й, и нюанс на червеното, който я превръщаше в ягодово пюре. Каква безсмислена загуба на време — да изгуби цяла сутрин заради този сръдлив дядка, който си беше наумил да запечата образите им, та да ги окачат самотни и неподвижни на някоя студена стена.
Елайза застана на четири крака и надникна под леглото си. Повдигна ъгълчето на дъската, която отдавна беше разхлабила. Бръкна вътре и извади историята за Подмененото дете. Плъзна длан по черно-бялата корица, усети вълните на собственото си творчество под връхчетата на пръстите си.
Дейвис беше предложил да напише тези истории на хартия. Тя му помагаше да засади нови рози, когато една сиво-бяла птичка с раирана опашка кацна на ниска клонка наблизо.
— Кукувица — каза Дейвис, — зимува в Африка, обаче напролет се връща тук.
— Иска ми се да бях птица — каза Елайза. — Така щях просто да изтичам на ръба на канарата и да политна от нея. Чак до Африка или до Индия. Или до Австралия.
— До Австралия ли?
В момента този континент беше пленил въображението и. Най-големият брат на Мери, Патрик, неотдавна беше емигрирал там с младото си семейство в някакво градче на име Мерибъро, където леля му Елинор се установила няколко години преди това. Въпреки тази роднинска връзка Мери смяташе, че и името на градчето е повлияло на избора му, и от нея Елайза често научаваше подробности за тази екзотична страна насред океана от другата страна на земното кълбо. Елайза откри Австралия на училищната карта — странен огромен континент насред Южния океан с две уши: едното заострено, а другото счупено.
— Познавам един човек, който замина за Австралия — каза Дейвис и за миг престана да сади. — Взел си ферма от хиляда акра, обаче нищо не успял да отгледа там.
Елайза прехапа устната си и усети как я обзема вълнение. Тази крайност отговаряше на собствената й представа за мястото.
— Мери ми каза, че там имало някакъв огромен заек. Наричат го кенгуру. Краката му били дълги колкото на голям човек!
— Не знам какво ще правите на такова място, госпожице Елайза. Нито пък в Африка или в Индия.
Елайза знаеше точно какво ще прави.
— Ще събирам истории. Древни истории, които никой преди мен не е чувал. Ще стана като Братя Грим, за които ти разказах.
Дейвис се намръщи.
— Не проумявам защо толкова ви се иска да сте като тия двама германски братя. Трябва да пишете свои истории, а не истории на други хора.
И тя го направи. Залови се да напише една приказка за Роуз като подарък за рождения й ден, вълшебна приказка за принцеса, превърната чрез магия в птица. Това бе първата приказка, която запечатваше на хартия, и й беше много любопитно как мислите и хрумванията й добиват веществена форма. От това кожата й стана необикновено чувствителна, някак странно изложена на действието на стихиите и уязвима. Вятърът й се струваше по-прохладен, слънцето — по-топло. Не можеше да реши дали усещането й харесва, или не.
Обаче Роуз неизменно харесваше приказките на Елайза, така че не би могла да измисли по-подходящ подарък за братовчедка си. Изборът й беше чудесен. Понеже през годините, откакто Елайза бе избавена от самотния си живот в Лондон и беше присадена във величествения и загадъчен „Блакхърст“, Роуз се превърна в нейна сродна душа. Тя се смееше и копнееше заедно с Елайза и постепенно запълни мястото, което бе заемал Сами — тъмната и празна дупка, където попадаха останалите сами близнаци. В замяна Елайза беше готова да напише и да подари на Роуз всичко, каквото и да е.
Подмененото дете
от Елайза Мейкпийс
В стари времена, когато магията била съвсем жива, живеела царица, която копнеела да има дете. Била тъжна царица, понеже царят често отсъствал и я оставял сама в замъка, където нямала какво да прави, освен да размишлява над самотата си и да се пита как така съпругът й, когото толкова обича, е способен да се разделя с нея толкова често и за толкова дълго.
Много години преди това царят отнел престола от законната му притежателка, царицата на феите, и красивата и мирна земя на феите за една нощ се превърнала в пустош, където магията вече не действала и смехът бил забранен. Царят толкова се разгневил, че твърдо решил да залови царицата на феите и да я принуди да се върне в царството. Специално приготвили златна клетка, в която царят възнамерявал да затвори царицата на феите и да я принуждава да прави магии, както му е угодно.