Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Филип не отговори. За да не се изкуши да удари плесница на този човек, воден от презрение, той продължаваше да се преструва, че не забелязва присъствието му. Докато господин Дьо Казалис го обсипваше с обиди, единият полицай му слагаше белезници.
– Време е да тръгваме! – реши той.
Филип трябваше да тръгне към вратата. Тревога свиваше гърлото му и той едва не се разрида. През отворената врата се чу радостен вик и влезе някакъв мъж, който повтаряше: "Помилване! Помилване!"
Беше Мариус. Тъй като не бе успял да намери кола, бе дошъл от Марсилия тичешком. Извади сгънат лист от прашните си дрехи и го подаде на полицаите. Това бе помилването на Филип, дадено му от краля. От месеци обещаваха това помилване за осъдения и случайността бе пожелала то да дойде точно когато господин Дьо Казалис използваше последната си власт, за да принуди съда да действа. Мариус не бе дошъл веднага в Сен Барнабе, защото искаше да види за последен път дали помилването вече не е пристигнало.
Полицаите прочетоха писмото и му се подчиниха безропотно. Мисията им бе приключила, трябваше вече да си тръгват.
Господин Дьо Казалис, побеснял, ужасен от тази непредвидена развръзка, ги гледаше ядосано как се отдалечават, сякаш бяха помогнали за освобождаването на врага му. Питаше се в безумното си отчаяние дали нямаше начин да ги принуди все още да отведат Филип в затвора.
Още щом влезе, Мариус прегърна брат си.
– Ти си свободен... Слава Богу, дойдох навреме!
Филип остана за миг неподвижен; задъхваше се, не смееше да повярва. После внезапно се спусна към стълбите. Сети се за мъжа, който се бе качил, за да вземе сина му.
Матеус чу шума от стъпките. Ужасен, разбрал, че го грози опасност, потърси бързо с поглед начин за спасение. Пред отворения прозорец на тавана висеше въже, навито на макара. Сграбчи въжето с риск да падне и се спусна надолу. Едва не стъпи на главата на разярения господин Дьо Казалис, който си тръгваше. Когато бившият депутат видя, че Матеус е без детето, щеше да го набие. Акцията му бе напълно пропаднала, не бе успял да задържи нито бащата, нито сина.
Фин, спасена от грубостта на Матеус, слезе с Филип в долната стая. И там двамата братя и младата жена целунаха малкия Жозеф, обезумели от щастие.
– Сега вече сме силни! – извика Мариус. – Над нас не тегне вече гнусно обвинение, можем открито да работим за щастието на това дете.
10
На следващия ден, когато се събудиха, двамата братя изпитаха силна радост, че са заедно, освободени от всякакъв страх. Предната вечер бяха взели Жозеф със себе си, след като благодариха и щедро възнаградиха градинаря Ейас.
Филип и синът му прекараха нощта в малкото жилище на младото семейство. Мариус, все още силно развълнуван, не можа да спи цяла нощ; непрекъснато кроеше планове за новия живот. Сутринта, когато всички насядаха около масата със закуската, сервирана от Фин, той реши да ги сподели с тях.
– Хайде да поговорим за нещо сериозно – предложи той. – Трябва да обсъдим какво ще правим с детето и с какво ще се занимава Филип.
Филип стана сериозен. Често бе мислил как ще живее, когато получи помилването и няма да има нужда да се крие; разбираше, че трябва да работи за сина си и да се откаже от амбициите и лудориите си.
– Детето – продължи Мариус, отправил усмихнат поглед към Фин – лесно ще намери майка...
Младата жена държеше ласкаво малкия Жозеф на коленете си и го хранеше. Когато чу думите на мъжа си, тя възкликна:
– Майка? Но тя вече е намерена!... Той ми е поверен, даден ми е, нали, Филип?... Аз съм му майка... Щом като Мариус не иска да ме дари със син, ще взема Жозеф и няма да го върна. Той ще остане с мен завинаги. Ще видите колко много ще го обичам!
Разнеженият Филип стисна пламенно ръцете на бившата цветарка. Мисълта за малкия му син понякога го плашеше и се питаше как ще се грижи за едно четиригодишно дете. Предложението на Фин го спасявате от притеснението: щеше да бъде с Жозеф винаги, а детето ще има до себе си предана майка.
– Ето че въпросът с детето е уреден – продължи развеселен Мариус. – А аз се наемам да намеря работа на бащата... Но преди това кажи ми, Филип, какви са плановете ти.
– Искам да работя, да бъдат забравени глупавите ми постъпки и да си осигуря спокойно и щастливо бъдеще.
– Отлично... Отказваш ли се от мечтите за богатство, съгласен ли си да бъдеш беден като мен?