Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Най-сетне се озова в залата за пристигащи на малкото летище. Климатиците не работеха, въпреки че температурата на въздуха в единадесет часа вечерта не се различаваше кой знае колко от температурата у дома й, зад океана.
Не знаеше как трябва да изглежда посрещащият я полицай, но веднага го позна. Онова, което го издаваше, бяха умореният поглед, петната от пот по ризата, която, за нейно учудване, се оказа копринена, или пък това как вадеше мобилния си телефон - така вадеше револвера си каубой при двубой.
Сингсакер я позна също толкова бързо, въпреки че ниският, но странно женствен глас, който бе чул по телефона, не подхождаше съвсем на слабичката й фигурка. Фелиша Стоун се оказа жена на около тридесетте с черна дълга коса и снежнобяла кожа. Не ползваше грим, което според него не бе съвсем по американски. Имаше големи, кафяви очи. Хареса му от пръв поглед.
Той прибра мобилния си телефон в джоба си, приближи се до нея и й предложи да вземе куфара й. Тя първо му подаде куфара, а след това протегна ръка за поздрав. Вместо да остави куфара на земята и да се здрависа нормално, той отговори на ръкостискането й с лявата ръка и се представи. Фелиша си помисли, че сигурно отстрани изглеждаха доста непохватни, сякаш всеки от тях не се чувстваше в свои води и не знаеше какво и в каква последователност да прави и да говори.
- Фелиша Стоун - представи се тя.
- С кола съм - отвърна той.
Отправиха се към изхода.
- Тежък ден, а? - изглежда, че самата тя не вярваше кой знае колко, че след този въпрос ще започнат да си общуват.
- Тежък - кимна той.
Сингсакер се включи истински в разговора, едва след като натовари куфара й в багажника, настани Фелиша, седна зад волана и настъпи газта. Всичко това изглеждаше много по мъжки. Защото мъжете не можеха едновременно да говорят и да правят още нещо. Като се изключеше карането на кола, разбира се. Тя обаче не каза това на глас.
Той я информира за всичко, случило се, откакто бяха говорили по телефона.
- Мога ли да видя снимката на академика, с когото се е срещнала Силвия Фройд - помоли тя, след като той приключи разказа си.
Поглеждайки с едно око пътя, той извади мобилния си телефон и започна да търси нужния му файл. Намери го и й подаде телефона. Потрябва й съвсем малко време, за да познае човека на снимката.
- Това е той. Джон Шон Невинс. Него подозираме в извършването на нашето убийство - и добави с лекомислен тон: - Жалко само, че има желязно алиби.
- Мразя железните алибита - откликна Сингсакер.
Тя се разсмя. Със същия дълбок смях, който бе чул по телефона.
- Затова пък вече е ясно, че е свързан по някакъв начин с убийството. Аз, честно, се надявах да ми кажете още нещо и това да доведе до повече яснота. А сега, струва ми се, нишките още повече се заплитат.
- Съгласен съм, че този случай прилича на кълбо прежда - съмняваше се, че е употребил правилната английска дума Сингсакер. - Разкажете ми по-подробно за него. Наистина ли е академик?
- На практика се занимава със същото, с което и Силвия Фройд.
- Подвързва книги ли?
- Реставрира ги. Невинс е служител в университетската библиотека във Вирджиния. Също така е известен като запален колекционер-библиофил. Част от състоянието си е спечелил, като е купувал и продавал редки книги. Наистина, покойната му жена му е донесла много повече като зестра. Тя е от семейство на тютюневи магнати.
- Значи той има пари? Възможно ли е да му стигат за закупуването на книга, която не трябва да бъде показвана на нито една жива душа?
- Не би ме учудило. Може да се очаква от него. Това би го възбудило. Жаждата за власт, каквато обикновено изпитват богатите и страхливи хора като него, ще бъде удовлетворена, а едновременно с това и детското му желание да притежава нещо, което никой друг няма.
Сингсакер изпита неприятното усещане, че американката приемаше разследването твърде лично.
- Е, последното - едва ли, защото няма да може да се похвали пред никого с книгата.
- Ако смяташ, че си пъпът на земята, то не ти трябва да се хвалиш пред други - засмя се отново тя със своя гръден смях.
Сингсакер забеляза, че се интересува от самата Фелиша Стоун не по-малко от предмета на разговора им.
- Между другото, имам лоши новини за вас. По пътя получих есемес. През последните седмици човек на име Юн Ватен не е влизал или напускал Щатите. Наистина е бил в Америка през това лято, но преди, доста преди убийството. Същото се отнася и за Гюн Брита Дале. Тя е идвала при нас през пролетта.