Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Нещо в реката я притесни. Цикадите по дърветата бяха замлъкнали. Птиците не чуруликаха. Сякаш водата изнасяше лекция и слушаше само собствения си глас.
Колкото повече слушаше, толкова повече й идеше да отпие от реката, да събуе обувките си, да разхлади краката си. А и тази дупка… щеше да е приятно да се гмурне в нея с Джейсън, да се отпусне под сянката на дърветата, плувайки в прекрасната хладна вода.
Звучеше толкова романтично!
Пайпър се отърси от унеса. Тези мисли не бяха нейни. Нещо не беше наред. Чувстваше се така, сякаш реката я бе очаровала.
Джейсън седна на един камък и понечи за събуе обувките си. Усмихна се към дупката, все едно нямаше търпение да се гмурне в нея.
— Престани! — извика Пайпър на реката.
— Какво? — погледна я смаяно Джейсън.
— Не ти — каза Пайпър, — говорех на нея.
Почувства се глупаво, задето сочи към реката, но беше сигурна, че във водата има някаква магия, която влияе на чувствата й.
Тъкмо сметна, че е полудяла, и реши, че Джейсън ще й го каже, когато реката проговори:
— Простете. Пеенето е едно от малкото удоволствия, които са ми останали.
Една фигура се появи от дупката, все едно се изкачваше с асансьор.
Раменете на Пайпър се напрегнаха. Това бе създанието, което се бе появило в острието на ножа й — бикът с човешко лице. Кожата му бе синя като водата, а копитата му левитираха над повърхността на реката. На края на бичия му врат имаше глава на човек с къса къдрава коса, брада, сплетена в старогръцки стил, дълбоки тъжни очи, скрити зад очила за плуване, и уста, която изглеждаше перманентно нацупена. От лявата страна на главата му се издигаше рог — дълъг, изкривен и черно-бял като онези, които воините ползваха за чаши. Дисбалансът караше главата му да клюма на една страна. Изглеждаше така, сякаш опитваше да изтръска вода от ухото си.
— Здравейте — каза тъжно той, — предполагам, че сте дошли да ме убиете.
Джейсън отново обу обувките си.
— Ами…
— Не! — намеси се Пайпър. — Съжалявам. Много съжалявам. Не искахме да те безпокоим, но Херкулес ни изпрати тук.
— Херкулес — въздъхна бикът с човешка глава. Копитата му започнаха да рият водата, все едно се канеше да ги нападне.
— За мен той винаги ще бъде Херакъл. Това е гръцкото му име. В превод означава „Слава на Хера“.
— Странно — каза Джейсън, — той я мрази.
— Така е — кимна бикът с човешка глава. — Може би затова не каза нищо, когато римляните го преименуваха на Херкулес. Днес повечето хора го познават под това име. Под тази марка, ако щете. За Херкулес реномето е нещо много важно.
Бикът с човешка глава говореше с горчивина, но и с топлота, все едно Херкулес бе стар приятел, тръгнал по лош път.
— Вие сте Ахелой? — попита Пайпър.
Бикът с човешка глава сви предните си крака и сведе глава в поклон. На Пайпър това се стори едновременно сладко и тъжно.
— На вашите услуги. Аз съм необикновеният речен бог. Някога бях духът на най-великата река в Гърция. Сега съм обречен да живея тук, в другия край на острова, дом на моя стар неприятел. Боговете са тъй жестоки! Ала кого наказват с тази близост — мен или Херкулес, нямам никаква представа.
Пайпър не бе сигурна какво означава това, но шумът от реката отново нахлу в съзнанието й. Пак се сети колко е потна и жадна, колко добре би й се отразила една баня. Опита се да се съсредоточи.
— Аз съм Пайпър — каза тя, — това е Джейсън. Не искаме да се бием с теб. Херакъл или Херкулес, който и да е той, се ядоса и ни изпрати тук.
Тя разказа за подвига, който трябваше да извършат в древните земи, за да попречат на гигантите да пробудят Гея. Описа им как бяха създали отбор от гърци и римляни и как Херкулес се бе ядосал, когато бе разбрал, че Хера стои зад тази идея.
Ахелой бе наклонил глава на една страна. Пайпър не бе сигурна дали е задрямал, или просто се е отпуснал.
Когато свърши, Ахелой я погледна така, все едно бе развила неприятно кожно заболяване.
— Ах, мила моя, легендите са истина. Говоря за водните канибали.
Пайпър се опита да сподави хлипа си. Не бе казала на Ахелой за това.
— К-как…
— Речните богове знаят много неща — каза той, — но, уви, вие сте се съсредоточили върху погрешната история. След като тръгвате за Рим, историята за Потопа ще ви свърши по-добра работа.