Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Когато татко дойде да ми пожелае лека нощ, облечен в пижама на червени райета и с все още влажна след душа коса, аз му показах двата листа хартия.
— Какво е това? — той вдигна титула под лампата на бюрото ми. — „Преди изгрев“ — прочете и след това ме погледна с ням въпрос в очите.
— Това е разказ за състезанието по писане — обясних. — Току-що го написах.
— О. Може ли да го прочета?
— Да, сър.
Татко започна. Гледах го. Когато стигна до онази част, в която колата изскача от гората, на челюстта му се стегна малко мускулче. Той протегна ръка, за да се опре на стената и знаех, че чете за плуването към колата. Видях пръстите му бавно да се стягат и отпускат, стягат и отпускат.
— Кори? — повика ме мама. — Върви да затвориш Ребъл за нощес!
Надигнах се, но татко помоли:
— Почакай само минутка! — и след това се върна към последните няколко абзаца.
— Кори? — подвикна мама отново, а в предната стая се чуваше телевизорът.
— Говорим си с него, Ребека! — обади се татко и след това отпусна страниците до хълбока си. Взираше се в мен с отчасти потънало в сенките лице.
— Става ли? — попитах го.
— Не прилича на обичайните ти писания — каза той тихо. — Обикновено пишеш за призраци или каубои, или за космонавти. Откъде ти хрумна да напишеш нещо подобно?
Свих рамене:
— Не знам. Просто си помислих… че ще напиша нещо истинско.
— Значи това е истина? Също и онази част, дето си видял някой да стои в гората?
— Да, сър.
— Защо тогава не си ми казал за това? Защо не си казал на шериф Еймъри?
— Не знам… Може би… не бях сигурен, че наистина съм видял някого.
— А сега си сигурен, така ли? Минаха почти шест месеца, откакто се случи, а ти си си повярвал сега? И можеше да го кажеш на шерифа, нали?
— Ами… предполагам, че е така. Аз просто… ами, мисля, че видях някой да стои там. Той носеше дълъг шлифер и…
— Сигурен ли си, че беше мъж? — попита татко. — Видя ли лицето му?
— Не, сър, не видях лицето му.
Татко поклати глава. Мускулчето на челюстта му отново подскачаше и в слепоочието му пулсираше вена.
— Моля се на Господ — каза той — да не бях минавал по този път. Моля се на Господ да не бях скачал след онази кола. Моля се на Господ мъртвецът на дъното на езерото да ме остави на мира! — той стисна здраво очи и след като ги отвори отново, те бяха кървясали и измъчени. — Кори, не искам да показваш това на никого, чуваш ли?
— Но… канех се да участвам в кон…
— Не, Боже, не! — татко ме сграбчи за рамото. — Чуй ме! Всичко това се случи преди шест месеца. Вече е история и няма нужда да мътим отново водата.
— Да, но се случи — възразих. — Истинско е.
— Беше просто лош сън — отвърна татко. — Извънредно лош сън. Шерифът така и не откри да липсва човек от града. От околията също няма изчезнало лице с подобна татуировка. Не се появиха нито съпруга, нито роднини на лов за липсващ съпруг или баща. Не разбираш ли, Кори?
— Не, сър.
— Този човек на дъното на Саксън Лейк не е съществувал — каза татко с измъчен и дрезгав глас. — Никой не го е било грижа за него дотолкова, че да го обяви за изчезнал. А когато той е умрял, пребит толкова зле, че много-много не прилича вече на човек, дори не получи погребение, както си му е редът. Аз бях последният човек на тази земя, видял го преди да потъне завинаги на дъното. Знаеш ли какво ми причини това, Кори?
Поклатих глава.
Татко погледна отново към разказа. Положи двете страници обратно на бюрото ми, до пишещата машина марка „Роял“.
— Знаех, че на този свят съществува жестокост — каза той, но държеше погледа си сведен встрани от мен, — жестокостта е част от живота, но… винаги е някъде другаде. Винаги е в следващия град. Помниш ли как, когато бях пожарникар, отидох при онази кола, която катастрофира и изгоря между Зефир и Юниън Таун?