Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Но нали ти ръководиш строежа на пристанището — напомня Малагеш.
— Донякъде. След като разчистим няколко последни големи задръствания, имаме различни стратегически планове за довършителните работи, които съм измислила преди месеци. Мога да си позволя няколко дни отсъствие… или ще мога да си го позволя скоро.
Зигруд върти глава.
— Това не ми харесва. Ама изобщо не ми харесва.
Зигне вдига поглед към тавана от досада.
— Забравяш, че съм била на някои от най-трудните за обитаване места във Воортяштан. Израснах на такива места.
— Аз пък нямам никакво желание да видя как се връщаш на тези места!
— Ако нашата госпожа генерал е права — а аз съм принудена неохотно да призная, че тя поне си вярва, — значи всичко, за което се трудих, е застрашено. Всичко, което подготвях цял живот, може да бъде унищожено!
— Цял живот ли? — фучи Зигруд. — Според тебе пет години са цял живот? Пет години не са нищо, те са един миг!
— Пет години за мен — възразява Зигне, — но говорим за милиарди дрекели, които висят на косъм тук, богатство за идните десетилетия!
— Ти само в пари ли измерваш всичко? В това ли си се превърнала?
— Пари ли? — гневно повтаря Зигне. — Пари?! Значи си мислиш, че съм дошла тук да печеля пари? Не, мили татко, дойдох да направя и двама ви безработни!
Зигруд се споглежда с Малагеш, която сумти.
— Да, хората като вас — не млъква Зигне. — Според вас съдбата на света се решава в крепости, в окопи, зад бодлива тел и огради. Но вече не е така. Съдбата на света се решава в счетоводни къщи. Не се вслушваме в маршовия тропот на ботуши, а в тракането на пишещи и сметачни машини, които бълват приходи и бюджети. Така напредва цивилизацията — едно изобретение в подходящия момент променя самия начин, по който се променя и светът. Нужен е само един силен тласък, за да набере инерция. И Тинадеши е знаела това. Опитала се е. А сега ние продължаваме нейната работа.
Зигруд клати глава.
— Аз… не се съмнявам в тебе. Не се съмнявам и в това, което вършиш. Напротив — ценя го.
— Тогава какво има?
— Ами… просто ми се иска да знаеш, че животът не се изчерпва с това. Има и друго освен тези… велики цели, които си поставяме.
Зигне бавно смачква фаса в пепелника.
— Не ме разбираш.
— Не мисля.
— Ти не ме познаваш. А би могъл, ако искаше.
— Ако можех да съборя тези стени, зад които си се затворила, щях да…
— Знам, че си бил из Континента почти десетилетие! — изкрещява Зигне. — Знам, че си бил на свобода от години, но си търчал насам-натам с Комейд, вършил си ѝ мръсната работа! Можеше да дойдеш у дома когато пожелаеш, можеше да ни опознаеш, ако искаше, но ти не го направи! Просто ни заряза тук, в планините, в този… в този ад!
— Не исках да се сблъсквате с това, което бях — отвръща Зигруд. — Онези… неща, които видях в затвора… и стореното от мен, и онова, което те ми сториха… Живяхте по-добре без мен.
— Докато Комейд не ти нареди да се прибереш тичешком — казва Зигне и се усмихва горчиво. — Ето ти истината, татко. Ти си смел мъж, когато имаш нож в ръката. Но пред човек, който искрено се нуждае от тебе, според мен си стра…
Тя стиска устни — в пристанището се чуват сирени, тежък надигащ се вой.
— Що за адски шум е това? — пита Малагеш.
Зигне поглежда към прозорците.
— Сигналът за тревога. Сигурно… сигурно са ни нападнали!
Зигне, Зигруд и Малагеш се втурват нагоре към първия етаж на сградата и се натъкват на началника на охраната Лем, който тича срещу тях.
— Има… — пъхти той — някакво нападение.
— Къде? — пита Зигне. — Какво е станало?
— Тук, отпред. Всъщност точно пред фара. Да уведомим ли крепостта?
Зигне поглежда Малагеш, която кима рязко.
— Да — потвърждава Зигне. — Прекалената предпазливост не вреди. Сега ми покажи какво стана.
Тръгват и Лем в движение обяснява произшествието.
— … заместникът ми Оскарсон го спрял ей тук отвън, за да огледа пратката, в която имало… някакъв меч.
— Меч ли?! — възкликва Малагеш.
— Да. Някакъв церемониален меч. — Лем я поглежда косо. — Да разбирам ли, че не знаете нищо?
Малагеш върти глава и се въси. Лем бута вратата и всички излизат на бегом.
— Това не е добре — мърмори той.
— И какво? — пита Зигне нетърпеливо. — Някой се е опитал да даде меч на Малагеш? Какво по-точно в тази случка представлява толкова опасно нападение, че да включите сирените?
— Е… После се случи ето това.
Сочи пътя край бреговата стена, където два камиона на ЮДК са спрели, без да изключват двигателите. До тях се е струпала тълпа въоръжени дрейлинги, които гледат нещо на земята. Щом забелязват Лем и Зигне, се отдръпват, за да минат те.