Империя на бури

Тя отметна косата си през рамо.

– Повярвай ми, Едион, не е така. Дори да му беше казал да пълзи по нажежени въглени, щеше да го стори.

– Съвсем скоро ще научи кой съм и вероятно ще промени отношението си към мен.

– И за кого се имаш ти? – свъси вежди Лизандра. – Курвата на Адарлан? Още ли се възприемаш така? Генералът, опазил кралството си, спасил народа си, забравен дори от собствената си кралица... това е мъжът, когото аз познавам. – Тя изръмжа тихо, но не на него. – И ако той реши да те обвини в нещо, ще му напомня, че векове наред е служил безропотно на онази кучка в Доранел.

Едион изсумтя.

– Бих платил много пари да те видя в битка с него. И с Фенрис.

Тя го сръчка с лакът.

– Само кажи, генерале, и ще се преобразя в най-страшните им кошмари.

– И каква твар да очаквам?

Лизандра му се усмихна загадъчно.

– Нещо, по което работя от известно време.

– Май е по-добре да не знам, а?

Белите й зъби просветнаха.

– О, да, по-добре да не знаеш.

Той се засмя, изненадан от самия себе си.

– Голям хубавец е копелето, трябва да му го призная.

– Явно Майев обича да колекционира хубавци.

Едион изпуфтя.

– И защо не? Трябва да се занимава с тях цяла вечност. Добре е поне да галят окото.

Тя се засмя отново и звукът освободи тежестта от плещите му.

***

Два часа по-късно, за пръв път въоръжена и с Голдрин, и с Дамарис, Елин влезе в „Морският дракон“ и изпита носталгия по онези дни, когато можеше да спи без нещо да я дърпа с ужасяваща, неукротима сила.

По дните, когато вероятно щеше да намери време да си легне с любимия, вместо да търси пролука от няколко часа, за да поспи.

Имаше желанието. Миналата нощ, като се прибраха в странноприемницата, взе най-бързата вана в живота си. Дори излезе чисто гола от банята... и намери елфическия си принц заспал върху ослепително бялото легло, все още облечен и видимо решил да затвори очи само за миг, докато тя се къпеше.

Тежката умора, изписана по чертите му, я накара да го остави на мира. Затова се сгуши в него върху завивките, без дори да се облече, и изпадна в безсъзнание още преди главата й да е докоснала гърдите му. Знаеше, че скоро ще настъпят времена, когато щяха да мечтаят за толкова спокоен сън.

Роуан се беше събудил точно пет минути, преди Лизандра да влети в стаята им, и тъкмо се мъчеше да събуди и нея. Съвсем бавно, с примамливи, собственически милувки по голото й тяло, по бедрата й... и леки, хапливи целувки по устните й, ухото й, врата й.

Но щом Лизандра нахлу с гръм и трясък в стаята им, за да открадне дрехи за Едион, щом им обясни къде отиват с него... сладкият момент свърши. Внезапното прекъсване й напомни какво трябва да постигне в предстоящия ден. С мъж, готов да я убие, и разпиляната му, подплашена армада.

Когато влезе с важна крачка, Гавриел и Фенрис вече седяха с Ролф на масата в дъното на пивницата, и двамата с леко изцъклени очи. От Едион нямаше следа.

Сигурно щеше да припише на себе си стреснатия им поглед, ако не знаеше, че Роуан я следва, готов да пререже гърлата им.

Ролф скочи на крака.