Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Той взе картончето.
— Прилича ми на каронската сричкова писменост.
— Моля?
— Кароните изразяват речта си писмено чрез знаци, всеки от които обозначава сричка, а не отделен звук, както сме свикнали ние.
— Но тези знаци не са от каронските писмена — възрази Лиан.
— Вярно, обаче изглеждат като по-стария им вариант. Откъде ги преписахте? Лиан обясни припряно.
— Е, какво означават?
— Не знам. Първо трябва да видя в какви думи се съчетават сричките. Но вероятно и това е послание от Ялкара.
— Или предупреждение! — вметна Каран.
— Шанд, ще успееш ли да прочетеш сричките като думи? — нетърпеливо попита Мейгрейт.
— Възможно е. Някога владеех поносимо говоримия каронски език, но не съм чел. Доста ще си поблъскам главата, а и думите трябва да бъдат преведени. Направи копие за мен, Лиан. Ще се заема с това, щом се върна. Извинете ме, сега бързам. Ще се видим по-късно.
Изфуча навън, без да обясни нищо.
— Мендарк идва! — изсъска им Каран, която пазеше на вратата. Лиан подскочи гузно и избягаха от стаята със смях.
— Ела да хапнеш с нас — подхвърли Каран през рамо.
— Имам да свърша нещо — отвърна Мейгрейт със сприхава нотка — домъчня й, че няма онова, което те споделяха помежду си. — А и като ви гледам, иска ви се да сте само двамата тази вечер.
— Ами! — възразиха те в един глас. — Тъкмо ще си поприказваме още, докато ядем — добави Каран.
Лиан хвана Мейгрейт под ръка и тя престана да се инати. Приятно й беше да е с тях, освен това огладня.
Отиваха в закусвалня, свряна някъде из кварталите до пристанището. Какъвто си беше заплес, Лиан надникна в няколко еднакво невзрачни местенца, докато открие търсеното. А Мейгрейт непрекъснато се озърташе.
— Притеснява ли те нещо? — попита той.
— Нищо конкретно, но все съм настръхнала, откакто Еламай ме нападна. Веднъж-дваж ми се стори, че някой ни следи, но сигурно ми се е привидяло.
Каран потръпна, без другите двама да забележат.
— Ето я! — отдъхна си Лиан. — Да знаете, че вътре е съвсем първобитно.
Въпреки предупреждението му Мейгрейт се стъписа от оскъдицата, която завариха в това заведение. Всъщност то представляваше барака с пръстен под, няколко дъсчени скамейки и маси на подвижни подпори. Нямаше и други клиенти, но в единия край огнището беше запалено. Пламъците сгряваха, Мейгрейт обаче се чудеше къде да си дене краката заради голямата локва под масата.
При тях се домъкна съдържателят — прегърбен, по вехто палто и чехли. Устните му бяха застинали нацупено и не шавнаха, докато говореше.
— К’плазтъ? — попита той.
От носа му стърчаха изобилно черни косми. Мейгрейт се отмести, но той пак се наведе към нея и почти полегна върху масата.
— К’плазтъ? — отново пожела да знае съдържателят.
— Иска да знае кой ще плати сметката — весело преведе Каран. — Очевидно е, че външността ни не вдъхва доверие. Кажи му, че ти ще платиш, иначе ще си останем без вечеря.
— Аз ще платя — произнесе с достойнство Мейгрейт, макар да се почувства надхитрена.
Каран изгледа косо Лиан и двамата избухнаха в смях като бедни студенти, осигурили си поредното угощение. Онзи с косматия нос се махна от масата.
— Ние дори не поръчахме — сърдито напомни Мейгрейт.
— Няма нужда — увери я Лиан. — Всички получават едно и също тук.
Съдържателят се върна с кана златисто вино. Наля в три чаши, стовари каната така, че всичко на масата подскочи, и се извърна.
Но скоро при тях дойде млада жена, пълничка и хубавичка, с което заличи впечатлението от грозотата на стопанина. Усмихна им се — най-лъчезарно на Лиан, чу очакваната поръчка за вечеря и излезе.
Лиан вдигна наздравица и отпиха. Виното изобщо не оправда опасенията на Мейгрейт и щом опразни чашата и си сипа отново, започна да й олеква на душата.
— Хайде — помоли Каран, — кажи защо си толкова посърнала.
— Уплашена съм.
— От какво?
— От всичко! Боя се, че сбърках в избора си за накитите на Аелиор. Боя се, че Ялкара би ме нарекла глупачка. Боя се и от онова, което хората ще направят с флейтата.
— Ами щом бъде готова, вземи я. Ти ще решиш как да бъде използвана.
— И как?! — невъздържано извика Мейгрейт, изчерви се и наведе глава. — Не знам, Каран. Не мога да проумея как се борави с тази флейта. Никой не знае, а и Огледалото нищо не може да ми покаже. Лиан, надявах се ти да имаш някакви догадки.
Той допи втората си чаша и завъртя глава.
— Не намираш на улицата ключа към такава тайна.
Миловидната сервитьорка се върна с поднос, на който бяха натрупани малки съдове — люти подправки, туршии, горчици и слабичък, сладникав оцет. Нареди всичко и отиде да вземе втория поднос. Отново малки блюда с тънки ивици сурово месо и риба. Накрая намести насред масата сгорещена гранитна плоча и намята върху нея месото да се сготви. За гарнитура имаше огромни купи със задушени зеленчуци и изкусително ухаещи кнедлички.