Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Стигнахме до различни решения. Не мога да ти разкрия нашите замисли. Но искам да знаеш, че сме непоколебими — ще изпълним своята мисия във великия сблъсък. Ще се бием срещу Рулке с всяко оръжие, което докопаме. Затова дойдох при тебе.
— При мен ли?
Настроението на Каран помръкна докрай.
— Защото си потомка на аакимите и защото скри Огледалото от нас. Значи си ни длъжна двойно. И преди всичко защото помогна на врага в Каркарон. Знаеш за Рулке онова, което остава неизвестно за нас.
— Не съм и помисляла, че си способна на това — промълви Каран след дълго мълчание.
— Ще ни подкрепиш ли, или не?
— Имам и други задължения — ядосано натърти Каран. — И не съм забравила какво ми сториха аакимите! Искате вярност, но отказвате да приемете като равни онези, в чиито вени тече не само аакимска кръв. Това съсипа и Емант, и моя баща.
Ръката на Малиен отново се смръзна във въздуха.
— Отричаш се от нас в дните, когато най-много се нуждаем от помощта ти? — попита тя смаяно.
— Не се отричам. Но няма да позволя да ме изнудвате чрез чувствата ми! Все пак — продължи по-умерено — ще направя за аакимите всичко възможно, ако не противоречи на другите ми отговорности.
Малиен я изгледа неприветливо.
— Тогава ми кажи какви са кроежите на Мейгрейт за флейтата?
— Не те разбирам.
— Защо иска да я има? Решението й не съвпада с онова, което знам за нея.
— Така е… — замисли се Каран. — Струва ми се… че го прави заради Шанд.
— Шанд ли?!
— Ами той пръв наложи идеята да бъде направена златна флейта. И Ялкара…
Четката замря.
— Ялкара! — изграчи Малиен. — Разбира се!
Изскочи от стаята, а четката остана оплетена в косата на Каран.
Мейгрейт беше много придирчива в проверката на пръстена, помоли и Шанд да го огледа, но златото не се бе променило, откакто го даде на Тенсор миналата седмица. По-късно седна с Огледалото в ръка, за да потърси пак указания за златната флейта. Не намери дори намек и се усъмни дали отговорът изобщо е в Огледалото.
Кой друг би могъл да знае? Вече бе говорила с Мендарк и Игър, но дори да знаеха нещо, не го разкриваха. Тенсор бе чиракувал при Шутдар, когато създал първата флейта на Аакан. Щеше ли да сподели нещо с нея? Тя си вдъхна смелост и пак отиде в работилницата. Тенсор беше зает, но обеща да поговорят след половин час, ако и Каран е с нея. Мейгрейт обаче нямаше представа къде да търси Каран и седна на стъпалото пред вратата.
Скоро той излезе сърдит, че го прекъсва. Мейгрейт му обясни какво търси.
— Никога не съм виждал как я използва — сопна й се Тенсор. — Шутдар го направи само веднъж на Аакан. И се бе погрижил никой да не гледа. Приятен ти ден!
Той затръшна вратата под носа и. Мейгрейт тръгна бавно към твърдината на Игър. Тъкмо доближи главния вход, Каран и Лиан излязоха под ръка. Лиан разказваше смешна история, оживено размахваше свободната си ръка, а Каран се кикотеше. Млъкнаха, щом я видяха толкова омърлушена.
— Какво ти е? Все едно си счупила втория по ценност порцелано в чайник на Магистъра. — Явно намекваше за анекдота на Лиан, защото пак прихна, но продължи: — Излизаме в града за вечеря.
Мейгрейт и завидя.
— Не знам какво да правя! — отприщиха се думите от гърлото й.
— Слушай — намеси се Лиан, — все се питам за онези знаци по рамката на Огледалото. Защо са огледален образ на писмената в книгата на Ялкара?
— Ей, не са ли точно те указанията? — подсети ги Каран.
— Не са ни от полза, щом не можем да ги разчетем — сви рамене Лиан.
— Не бе — скастри го Каран, — може би огледалният им образ е истинският текст!
И двамата зяпнаха Мейгрейт.
— О, да! — възкликна Лиан. — Мейгрейт, разгъни Огледалото! Още сега! Къде е онова картонче, на което ги копирах?
Той започна да рови в торбата си. Мейгрейт му даде Огледалото, а Каран обърна картончето към отразяващата му повърхност.
— Какво показва?
— Ами същото, но обърнато.
— Добре де, поне опитахме…
— Нека и аз погледна.
Мейгрейт посегна и златният пръстен на ръката й блесна. Каран пак обърна картончето срещу Огледалото.
— Брей, че странно! — ахна тя.
— Какво виждаш?
— Знаците изобщо не се отразяват, вместо тях има много букви.
— Лиан — кресна Мейгрейт, — запиши ги, докато не са изчезнали!
Той преписа буквите под знаците на същото картонче.
— И какво означават? — погледна я обнадежден.
— Нищичко не проумявам. Обзалагам се обаче, че Шанд ще ги прочете.
Срещнаха Шанд да крачи забързано по централния коридор в крепостта.
— Ела насам — придърпа го Мейгрейт в една празна стая. — Можеш ли да се досетиш какво означават тези букви?