Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Лицето му се разкриви. Вдигна ръка да докосне бузата й.
— Не е престъпление да се защитиш или да повалиш врага, преди той да нанесе удара си. Но може и да е безразсъдно — така отсъждаме за всяко дръзко начинание, което накрая се проваля.
— Това ще ни даде ли някакъв шанс?
— Никой не може да предскаже изхода от тази борба. Все ми е едно. Моето време свърши. Решението се пада на тебе.
— Че защо на мен? Каквото и да реша, все е неправилно. Тенсор се взираше упорито в лицето й.
— Защото такова е моето условие. Каран, бездействието е причинило не по-малко нещастия от погрешния избор.
Каран признаваше правотата му, но още не беше уверена, макар и да знаеше какво ще реши.
— Щом е тъй, аз те моля.
— Щом е тъй, аз ще го направя. Тенсор се хвана за нея.
— Подкрепи ме. Поне на достойнството си държа, след като изгубих всичко останало, което имаше значение за мен.
Тенсор насили тялото си да застане изправено, подпря се за малко на рамото й, и изопна рамене. Каран понечи да се отдръпне.
— Стой тук — заръчай той приглушено. — Не подобава да пльосна по лице. — Обърна се към другите. — Ще ви покажа пътя. Аз и дошлите с мен аакими ще ръководим вашите майстори в работата с този опасен материал. Ще ни предоставите просторна, добре охранявана работилница, всички уреди за топене, пречистване, преобразуване и формоване на метала, както и всички необходими вещества, съдове и инструменти.
— Ще бъде изпълнено — кимна Игър.
— Накрая работилницата и всичко в нея ще бъдат унищожени чрез топене или изгаряне, включително сградата и земята под нея до дълбочина половин разтег, а пепелта ще бъде разпръсната на сто левги в открито море. Ще ми се закълнете, че флейтата, ако се съхрани непокътната, ще бъде стрита на прах, смесена с пепел, колкото се побира в десет каруци, и също разпръсната в открито море, за да не бъде възстановена никога.
Разгоряха се спорове, но накрая бе постигнато съгласие. Написаха споразумение в три екземпляра и всеки присъстващ ги подписа като участник или свидетел.
— Имам такава работилница — каза Игър. — Старата пекарна в западния край на двора — има достатъчно място и добре иззидани комини. Ти сам ще се погрижиш за пещ, каквато ти е нужна. Желаеш ли да огледаш работилницата още сега?
— Да.
Всички излязоха на двора. Пекарната наистина беше великолепно изградено старо здание от разноцветни тухли и светъл камък. Лесно беше да я охраняват, защото нямаше прозорци, а само две врати отпред и отзад. Тенсор влезе с Игър, Каран и другите аакими. Излязоха след час.
— Тук може да се работи — заяви Тенсор. — Изпратете и вашите майстори да огледат. Ще зазидаме задната врата. Отсега нататък никой да не влиза, без аз да съм го поканил. Започваме сутринта.
По зазоряване участниците в съюза се върнаха при работилницата. Тенсор, вървящ без ничия помощ, отвори вратата. Мейгрейт пристъпи напред. Носеше дълга рокля от черна коприна и накитите, оставени за Аелиор. Отдалеч имаше царствен вид, но отблизо смущението й се набиваше на очи. Напрежението между нея и Тенсор се долавяше от всички — тя толкова приличаше на кароните, че той едва понасяше дори да бъде в един град с нея.
— Влез — насърчи я все пак. — И ти, Каран. Вратата се затвори. Аакимите вече се трудеха вътре.
— Мейгрейт, не мога да говоря с тебе! — призна Тенсор. — Яростната омраза е пуснала прекалено дълбоки корени в сърцето ми, макар да знам, че не са те отгледали карони. Ако имаме да си кажем нещо, нека го правим чрез Каран.
— Както желаеш.
Застанаха в двата края на помещението.
„Май сгреших. Той е мой враг, както е бил враг на Ялкара. Какво би казала баба ми, ако види, че предавам златото й в неговите ръце?“ Тенсор се сгърчи в спазъм, който не можа да овладее. В миг лицето му заприлича на череп. Краят му наближаваше и тази напрегната работа сигурно щеше да го довърши. Не от него трябваше да се плаши Мейгрейт, а от онези зад вратата.
Но тя се застави да пристъпи напред. Свали верижката, гривната огърлицата и с рязък жест ги пусна в дланите на Тенсор. — Кой знае, може тя да ги е донесла на Сантенар с тази цел — подхвърли Тенсор.
Вторачи се в нея, без да мигне. И поне за малко в очите му се мярна съчувствие към тежката й душевна борба.
— Защо го казваш?
— Познавах я.
— Тук, на Сантенар?
— Да, а и преди това. Кароните бяха малцина, когато пооткраднаха света. На времето познавах всички.
Аакимите като че се стараеха да махнат всяка прашинка от помещението, а то вече беше безупречно чисто.
— Не бива да има никакви примеси — обясни Тенсор на Мейгрейт, сякаш прочел мислите й. — И нищожно зрънце боклук ще обезсмисли труда ни. По-късно днес ще преградим стая за изковаването — със стени, които можем да мием, и двойна врата, за да няма течения, също и голямо духало.