Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Той се извърна. Мейгрейт усети, че е по-добре да си тръгне. Поклони му се и Тенсор я придружи до вратата.
— Започна се — съобщи тя на чакащите отвън.
30. Златната флейта
В работилницата пламтяха пещи, а духалата изпомпваха въздуха. Комините бълваха дим. Но оставаше неизвестно с какво се занимават вътре. Не допускаха никого освен Каран, и то след привършването на работата за деня и прибирането на тайните устройства и приспособления.
През това време на север и на изток се отправиха шпиони и съгледвачи, за да узнаят с какво са се захванали враговете. До всички съюзници бяха проводени вестоносци, а към най-далечните от тях полетяха скийтове. Един отнесе съобщение на Уистан, наставника на школата в Чантед. Призоваваха всекиго да бъде верен на дадената дума и да върне направените му услуги.
— И дано Уистан се отнесе по-сериозно към тази вест — изсумтя неприязнено Мендарк.
Преди година и половина помоли наставника на школата да издири Каран, а той възложи задачата на Лиан с желанието да се отърве от него. Мендарк не забравяше.
— Доколкото схващам, Тенсор си има затруднения — каза Шанд на Мендарк след няколко дни.
— Брей, значи твоите шпиони са по-ловки от моите!
— Дочух клюка — уклончиво отвърна Шанд. — Оказва се, че златото е неподатливо на обработка, а се случват и странни произшествия в работилницата.
— Например?
— Отначало не успявали да разтопят златото, макар че го нагрели много над необходимата температура. Инструментите им се затъпявали необяснимо, без дори да са работили с тях. Веднъж духалото блъвнало огън от пещта. Един златар обгорял лошо и го отнесли в лечебницата. Занаятчиите са изпаднали в ужас. И Тенсор е почти готов да се откаже.
— Убеден съм, че Игър ще се радва, когато научи.
Мина седмица, преди аакимите да споделят докъде са стигнали. Всички се събраха пред входа и Тенсор излезе, видимо по-бодър от когато и да било след Катаза. Ходеше уверено въпреки болките. Колкото и нерадостна да беше мълвата, тази работа като че го вдъхновяваше.
— Отне ни повече усилия, отколкото смятахме. В златото имаше примеси, с някои се измъчихме много, но вече ги отстранихме. Натъкнахме се и на… други проблеми, в които не искам да задълбавам сега. Тепърва предстои да довършим започнатото, но тъкмо тази сутрин изковахме корпуса на флейтата.
Махна парцала и им показа златна тръба, дълга колкото предмишницата му. Металът беше мътен и грапав, въпреки това обаче красотата му привличаше. Тенсор неуморно плъзгаше пръсти по него, сякаш го галеше. Мейгрейт забеляза и алчния копнеж в очите на Мендарк.
Когато другите се разпръснаха, Тенсор помоли да влязат не само Каран, но и Мейгрейт, с което я изуми. Той като че бе потиснал враждебността си.
— Златото беше повече от необходимото — започна Тенсор. — В началото го премерихме и отделихме настрана една брънка от верижката. За мен ааканското злато винаги е било скъпоценно и мразя всеки карон, който притежава частица от него. — Извънредно дългите му пръсти се свиха в юмруци. — Само че това злато твърде дълго е било в ръцете на карони и ми е тягостно да го докосвам. Не го претопихме, просто изковахме пръстен от брънката. Вземи го, макар че сме… Не, не бива да казвам това. Вземи го и си върви!
Даде на Мейгрейт доста внушителен, гладък пръстен, полиран прекрасно, но без нищо да е гравирано по него. Ръцете му потрепваха.
Тя задържа златното кръгче с върха на пръста си. Клопка? Не долавяше нищо опасно, но по-късно щеше да провери. Сложи го на пръста.
— Благодаря ти.
Малиен завари Каран да си мие косата над леген.
— Искам да говоря с тебе. Тук ли е Лиан?
— Отиде в библиотеката. Какво има?
— Не бързам, доизмий се.
Накрая Каран се огледа за четката и Малиен я подаде.
— Искаш ли аз да те среша?
— Да, моля те.
Каран седна на стол, а Малиен на леглото зад нея — Е, за какво ще говорим? Ръката с четката спря до ухото й.
— За нас — аакимите, и за тебе! — изрече Малиен със суровостта на съдник, както Тенсор бе гълчал Каран в детството й. — Имахме голям събор на аакимите в Инсолдис. Най-многолюдният след падането на Тар Гаарн. Обсъдихме много възможности и отхвърлихме много планове…
— А решението?
Четката разресваше косата, но на Каран не й беше приятно. За пръв път се случваше Малиен да се държи толкова властно с нея.