Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Тя си припомни обяснението на този термин.
— Наистина ли вашият орден вярва, че в историята за Христос има истини, които светът не знае?
— До момента обучението ми не е достатъчно, за да отговоря на въпроса ви. Трябва да служа дълги години, преди да бъда посветен във всичко за ордена. Но смъртта, поне за мен и според обучението, което съм преминал, изглежда, е краят. Стотици хиляди братя са измрели по бойните полета на Светите земи. И нито един не се е вдигнал от гроба.
— Католическата църква би провъзгласила думите ти за ерес.
— Църквата е институция, създадена от хора и управлявана от хора. Каквито и други значения да й се придават, те също са творение на човека.
Тя реши да предизвика съдбата.
— Какво се очаква от мен, Джефри?
— Помогнете на сина си.
— Как?
— Той трябва да завърши започнатото от баща му. Раймон дьо Рокфор не бива да открие Великата тайна. Магистърът бе категоричен по този въпрос. Затова беше планирал нещата и затова бях обучен и аз.
— Марк ме мрази.
— Марк ви обича.
— Откъде би могъл да знаеш?
— Магистърът ми каза.
— Той няма как да го знае.
— Магистърът знаеше всичко. — Джефри бръкна в джоба на панталона си и извади оттам запечатан плик. — Каза ми да ви предам това, когато сметна, че моментът е подходящ.
Подаде смачкания плик и се изправи.
— Сенешалът и мистър Малоун отидоха в църквата. Ще ви оставя сама.
Тя оцени жеста му. Нямаше представа какви чувства може да предизвика съобщението у нея, затова изчака Джефри да се оттегли в кабинета и едва тогава отвори плика.
„Мисис Нел, двамата не се познаваме, но имам чувството, че знам много за Вас от разказите на Ларс, който споделяше с мен терзанията си. Синът Ви беше различен. Той таеше грижите в себе си, споделяше изключително малко. В няколко случаи успявах да науча нещо, но чувствата му не бяха така открити като тези на баща му. Може би е наследил тази черта от Вас, без да искам да звучи непочтително. Това, което съм сигурен, че се случва в момента, в който четете писмото, е наистина сериозно. Раймон дьо Рокфор е опасен. Действа безразсъдно, както през вековете са действали мнозина от ордена. Неговата ограниченост замъглява съзнанието му. Синът Ви се опита да му отнеме лидерството, но изгуби. За съжаление Марк не притежава решителността да довежда докрай битките си. Влизането в бой изглежда лесно, воденето му още по-лесно, но спечелването му се оказва трудно. Както споровете му с Вас. Битката му с Дьо Рокфор. Битката със собствената му съвест. Всички те са предизвикателства за него. Смятах, че ако Ви събера, срещата може да се окаже решаваща и за двама ви.
Пак повтарям, не Ви познавам, но вярвам, че Ви разбирам. Съпругът Ви е мъртъв, а толкова много неща са останали неразрешени. Възможно е това търсене най-сетне да отговори на въпросите Ви. Предлагам Ви следния съвет. Доверете се на сина си, забравете миналото, мислете само за бъдещето. Така ще си осигурите спокойствие. Моят орден е уникален в християнския свят. Нашите вярвания са различни заради това, което първите братя са научили и са ни предали. Това прави ли ни по-малко или повече християни? Според мен нито едното, нито другото. Откриването на Великата тайна ще отговори на голяма част от въпросите Ви, но се страхувам, че ще предизвика и множество други. Двамата със сина Ви трябва да решите кое е най-доброто, когато настъпи този съдбоносен момент, а аз се надявам, че той ще настъпи, защото имам вяра във Вас. Случи се възкресение. Предложен Ви е втори шанс. Мъртвите се вдигнаха и сега отново са сред Вас. Възползвайте се от това чудо, но Ви предупреждавам: Освободете съзнанието си от предразсъдъците, с които то е свикнало да живее. Открийте ума си за по-велики понятия и разсъждавайте с по-сигурни методи. Защото само тогава ще успеете. И нека Бог бъде с Вас.“
Една сълза се търкулна по бузата й. Плачът беше странно чувство за нея. Не помнеше да е плакала от дете. Беше високообразована и притежаваше опит, който можеше да се придобие само чрез десетилетия работа по върховете на разузнаването. През цялата си кариера беше разнищвала купища трудни случаи. Бе вземала съдбоносни решения. Но опитът й не можеше да й послужи сега. Бе напуснала света на доброто и злото, на правилното и погрешното, на черното и бялото и бе попаднала в царство, където другите не само узнаваха най-съкровените й мисли, но ги и разбираха. Магистърът, с когото не бе разменила и дума, изглежда, напълно разбираше болката й.