Наследството на тамплиерите

41

Дьо Рокфор беше бесен. Преди четири часа му бяха съобщили, че в нощта на смъртта на магистъра системата за сигурност в библиотеката бе записала посещение в единайсет и петдесет и една минути вечерта. Сенешалът останал вътре дванайсет минути и си тръгнал с две книги. Електронните етикети, прикрепени към всеки том, идентифицираха липсващите книги като сборник с ръкописи от XIII век, който познаваше много добре, и маршалски доклад, писан през втората част на XIX век, който също бе чел.

При разпита от преди няколко часа Ройс Кларидън не бе признал, че му е известна криптограмата в дневника на Ларс Нел. Но предишният маршал я бе прерисувал в доклада си и бе упоменал мястото, където беше открита — в църквата на абат Жели в Кустоса, недалеч от Рен-льо-Шато. Спомни си от прочетеното, че маршалът разговарял с Жели малко преди свещеникът да бъде убит и разбрал, че Сониер също е открил криптограма в църквата си. Когато ги сравнили, се оказало, че двете са абсолютно еднакви. Очевидно Жели разплел загадката и маршалът научил резултатите, но решението не било записано и така и не било открито след смъртта на Жели. Местната полиция и маршалът подозираха, че убиецът е търсел нещо в куфарчето на Жели. Вероятно шифърът за криптограмата. Но дали убиецът беше Сониер? Трудно бе да се каже. Престъплението така и не бе разкрито, но като се имаше предвид всичко, което Дьо Рокфор знаеше, свещеникът от Рен определено бе сред заподозрените.

Сега докладът на маршала беше изчезнал. Което не беше фатално, защото разполагаше с дневника на Ларс Нел, който също съдържаше криптограмата на Сониер. Но дали тя беше същата като тази на Жели, както твърдеше маршалът? Нямаше как да разбере без неговия доклад, който по някаква причина бе изчезнал от архива.

Преди пет минути, докато бе подслушвал разговора на Стефани Нел и брат Джефри през прикрепен към страничния прозорец микрофон, бе научил, че Марк Нел и Котън Малоун са отишли до църквата. Стефани Нел дори се бе разплакала, след като бе прочела написаното от магистъра. Колко трогателно. Магистърът очевидно бе планирал нещата и цялата ситуация бързо излизаше от контрол. Трябваше здраво да дръпне юздите и да забави стремителния ход на нещата. Затова докато Ройс Кларидън се оправяше с хората в дома на Ларс Нел, той щеше да се заеме с другите двама.

Устройството, прикрепено към колата на Малоун, показваше, че двамата със Стефани Нел се бяха върнали в Рен в ранните часове на нощта. Марк Нел вероятно бе дошъл тук направо от абатството, което не беше учудващо.

След случилото се снощи с жената на моста бе решил, че Малоун и Стефани Нел вече не са толкова важни, и хората му бяха инструктирани само да ги сплашат. Убийството на един бивш и един настоящ американски агент със сигурно би привлякло вниманието. Беше отишъл в Авиньон, за да разбере какви тайни крият архивите на двореца и да залови Кларидън, а не за да привлече вниманието на цялото американско разузнаване. Беше постигнал и трите задачи и бе успял да се сдобие с дневника на Ларс Нел като награда. Никак не бе зле за една нощ. Дори беше готов да остави Марк Нел и Джефри на мира, тъй като извън абатството вече представляваха много по-малка заплаха. Но след като научи за двете липсващи книги, промени стратегията си.