Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Така — рече Калдрис. — Що се отнася до най-основните неща, лодката е малък кораб, а корабът е просто голяма лодка. Корпусът се потапя във водата, мачтата сочи към небето.
— Разбира се — потвърди Локи, а Джийн закима енергично.
— Носът на вашата лодка така и се нарича — нос, а гъзът й се нарича кърма. В морето няма ляво и дясно — има дясно на борд и ляво на борд. Само да ми кажете „ляво“ и „дясно“, и ще си отнесете боя. И запомнете, когато командвате някой друг, говорите за левия и десния борд на кораба, а не за ваше ляво и дясно!
— Виж, Калдрис, колкото и малко да знаем, смея да заявя, че поне това го знаем — намеси се Локи.
— Е, далеч нямам намерение да поправям младия господар — рече Калдрис, — но това начинание си пада хептен налудничаво, да го еба, и тъй като животът и на трима ни изглежда съвсем евтин, ще започна с предположението, че не можете да различите вода от пикня на пор. Това угодно ли ви е, господа?
Локи си отвори устата да каже нещо необмислено, но Калдрис продължи:
— А сега хванете веслата. Пъхнете ги в жлебовете. Коста, ти гребеш ляво на борд, Де Фера — дясно на борд. — Калдрис отвърза лодката от железните халки, хвърли въжетата на дъното и скочи в нея, точно до мачтата. Седна си на задника и се ухили, щом лодката се залюля.
— Засега съм застопорил здраво руля. Вие двамата ще направлявате лодката, боговете да са ни на помощ.
Де Фера, оттласни ни от кея. Точно така. Лекичка полекичка. Не можем да опънем платната веднага щом се оттласнем от кея — трябва първо да разполагаме с пространство. Пък и без това зад тези стени няма вятър, който да използваме. Гребете полека. Внимавайте как мърдам аз… ето, вижте как клатя лодката. Не ви харесва, а? Коста, позеленяваш.
— Надали — смънка Локи.
— Това е важно. Това, което се опитвам да ви обясня в момента, се нарича уравновесяване. В лодката или в кораба тежестта трябва да се разпределя разумно. Щом мръдна дясно на борд, се накланяме към страната на Коста. Мръдна ли ляво на борд, се килваме още по-лошо към страната на Де Фера. Така не може. Затова правилното разпределение на товара е толкова важно на кораба. Трябва да има равновесие по дължината на съда, дясно на борд и ляво на борд. Не може носът да стърчи във въздуха или кърмата да е по-високо от мачтата. Много тъпо изглежда, като потънеш и се удавиш. Това в общи линии имам предвид под „уравновесяване“. А сега е време да се научим да гребем.
— Ние вече знаем как се…
— Не ми пука какво си мислиш, че знаеш, Коста. До второ нареждане приемаме, че си толкова тъп, че и до едно не можеш да преброиш.
По-късно Локи щеше да се кълне, че трябва да са прекарали два-три часа в гребане в кръг из изкуствения залив, под командите на Калдрис: „Ляво на борд! Назад! Дясно на борд!“ и още десетина команди, привидно напосоки. Морският майстор постоянно прехвърляше тежестта си ту наляво, ту надясно, напред и в центъра, за да ги принуди да се мъчат да удържат лодката стабилна. За да е още по-интересно, имаше явна разлика между силата, с която Джийн налягаше на греблото, и тази, с която гребеше Локи, и се налагаше да се съсредоточат, за да не се накланят непрекъснато дясно на борд. Това продължи толкова дълго, че Локи трепна изненадано, когато Калдрис най-сетне обяви, че мъките им са свършили.
— Гребете със замах, шибани хлапетии! — Калдрис се протегна и се прозя. Слънцето наближаваше средата на небето. Ръцете на Локи бяха като откъснати, туниката му — подгизнала от пот, и той пламенно съжаляваше, че е изпил толкова много кафе, а не е наблегнал на храната на закуска. — По-добри сте отпреди два часа, признавам ви го. Но само това и нищо друго. Трябва да научите кое е дясно и ляво на борд, нос и кърма, лодки и гребла като ширината на собствените ви курове! Такова нещо като спокойно или удобно произшествие, сполетяло ви изневиделица, няма!
Морският майстор извади храна от една кожена торба на носа на лодката и те заплаваха спокойно в средата на оградения квадрат, докато обядваха. Мъжете си разделиха черния хляб и коравото сирене, а котенцето го пуснаха да омете набързо бучка масло в каменна паничка. Мехът, който Калдрис им подаде, беше пълен с „розова вода“ — топла дъждовна вода, смесена с евтино червено вино, колкото да прикрие вкуса на застояло и кожа. Той отпи само няколко глътки, но двамата крадци бързо го излочиха.
— Значи нашият кораб ни чака някъде тук — рече Локи, след като залъга временно жаждата си. — Но откъде ще съберем екипаж?
— Чудесен въпрос, Коста. Де да знаех отговора. Архонтът каза, че са се погрижили за това, и нищо повече.