Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Къде отиваме, по дяволите? — Щом проговори, Локи понечи да свали сивото наметало.
— Останете с него, мастер Коста. Ще ви е нужно, като слезем. Първо всички ще пообиколим малко Саврола. После ще се разделим — едната карета към Златните стъпала, другата — към северния край на Голямата галерия, а ние към пристанището, за да се качим на кораб.
— Кораб за къде?
— Имайте търпение. Отпуснете се и се насладете на пътуването.
Това беше трудно, меко казано, в горещата и задушна карета. Локи усещаше как по челото му се стича пот, свали кисело шапката и я нагласи в скута си. Двамата с Джийн се опитаха да засипят Мерейн с въпроси, но тя отговаряше единствено с уклончиво „Хммм“ и накрая те се предадоха. Минутите се влачеха досадно. Локи усети как каретата зави на няколко пъти, а после изкачи поредица от наклони, които трябваше да са рампата от височините на Саврола към пристанището на морето.
— Почти стигнахме — рече Мерейн след още няколко минути, изминали в неловко мълчание в раздрусаната карета. — Слагайте шапките. Когато каретата спре, вървете право на лодката. Седнете отзад и ако, в името на боговете, видите нещо опасно, залегнете.
И, вярна на думите й, каретата спря с трополене само след няколко мига. Локи нахлупи отново шапката върху косата си, опипа механизма на вратата и присви очи, щом ярката утринна светлина нахлу през отворената врата.
— Слизай — рече Мерейн — да не губим време.
Бяха слезли на вътрешните докове в най-североизточния край на Саврола — зад тях се издигаше гладка стена от черен ендерглас, а пред тях върху блещукащите вълни се поклащаха няколко десетки закотвени кораба. Една лодка бе завързана на най-близкия кей — изящна и лека, дълга около четирийсет стъпки, с издигната затворена галерия на кърмата. Две редици от гребци, по пет от всяка страна, изпълваха по-голямата част от останалото пространство.
Локи изскочи от каретата и тръгна към лодката покрай двама бдителни мъже с наметала, тежки като неговото, съвсем неподходящи за времето. Те стояха почти в стойка мирно, без да се отпускат, и Локи мярна дръжка на меч, едва прикрит под наметалото на единия.
Той притича нагоре по леката рампа, скочи в лодката и се стовари на пейката в задния край на пътническата галерия. Галерията, за щастие, бе затворена само от три страни — приличният вид отпред по време на следващото им малко пътешествие бе далеч за предпочитане пред поредното пътуване в тъмна кутия. Джийн го следваше плътно, но Мерейн зави надясно, премина през гребците и се настани на мястото на кърмчията на носа.
Войниците на пристана бързо прибраха рампата, развързаха лодката и я оттласнаха силно с крака от пристана.
— Гребете! — нареди Мерейн и гребците налегнаха греблата. Скоро лодката скърцаше в техния ритъм и пореше леките вълни в пристанището на Тал Верар.
Локи се възползва от възможността да разгледа мъжете и жените на греблата — всички бяха мускулести и жилави, с късо подстригани коси, повечето имаха видими белези. Никой не изглеждаше по-млад от трийсет и пет-шест. Значи бяха войници ветерани. Може би дори Очи, без маски и наметала.
— Трябва да призная, че хората на Страгос изиграха добро представление — отбеляза Джийн, а после повиши глас: — Ей, Мерейн! Може ли да свалим тия нелепи дрехи?
Тя се обърна, колкото да кимне, и отново се загледа в пристанищните води. Локи и Джийн нетърпеливо махнаха шапките и наметалата и ги струпаха в краката си.
Пътуването по вода отне около двайсетина минути, доколкото Локи можеше да прецени. Той би предпочел да е свободен да оглежда пристанището във всички посоки, но можеше да вижда само онова, което се разкриваше от отворената предна част на галерията. Първо поеха на югозапад по извивката на вътрешните докове, покрай Голямата галерия и Златните стъпала. После обърнаха на юг и откритото море им остана отдясно и се устремиха към голям остров с формата на полумесец, горе-долу толкова голям, колкото и онзи, на който се издигаше Кулата на греха.
Югозападният полумесец на Тал Верар не беше терасиран. Повече приличаше на естествено неравен склон, по който стърчаха каменни кули и бойници. Огромните каменни кейове и дълги дървени докове на северозападния му връх съставляваха Сребърната Марина, където поправяха и преобзавеждаха търговските кораби. Но отвъд нея, отвъд люлеещите се силуети на стари галеони, очакващи нови мачти и платна, се простираше поредица от високи сиви стени, които ограждаха затворени заливи. Тези стени крепяха кръгли кули, по които се виждаха черните силуети на катапулти и патрулиращи войници. Носът на лодката им скоро се насочи към най-близката от тези огромни каменни огради.