Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— А… — Вълна от облекчение заля Локи. Може би Рекин просто не знаеше, че между самия Джийн и двамата мъртви убийци съществува някаква връзка. Напомняне, че Рекин не е всезнаещ — точно от това имаше нужда в момента. Той се усмихна.
— Предположих, че ако искате да ги узнаете по-рано, някоя от бандите ви щеше да ни довлече тук да си поговорим.
— Коста, трябва да си съставите кратък списък, озаглавен „Хора, на които е безопасно да противореча“. Той няма да включва моето име.
— Извинете. Не беше точно умишлено — на нас с Жером през последните няколко дни ни се наложи, вместо да си лягаме призори, да ставаме по изгрев-слънце. И причината за това има много общо с плановете на Страгос.
В този миг една слугиня от кулата се появи на площадката на стълбището, водещо към осмия етаж. Тя се поклони ниско и се прокашля.
— Ще прощавате, господарю и господарке. Господарката нареди да донесат столовете на мастер Коста от двора.
— Донесете ги — отвърна Рекин. — Селендри ги спомена. Какво е това?
— Знам, че ще изглежда по-просташко, отколкото всъщност е — рече Локи. — Но, съвсем честно, ще ми направите услуга, ако се съгласите да ме отървете от тях.
— Да би отърва… Леле!
Един мощен слуга от кулата изкачи стъпалата, понесъл пред себе си с явна предпазливост един от столовете на Локи. Рекин стана иззад писалището и се вторачи в мебела.
— Талатрийски барок — рече той. — Талатрийски барок, няма съмнение… Ей, вие там! Сложете ги в средата на стаята. Да, добре. Свободни сте.
Четирима слуги оставиха четирите стола в средата на кабинета и слязоха обратно по стълбите, като преди това се поклониха. Рекин не им обърна никакво внимание — той излезе иззад писалището и заразглежда внимателно един от столовете, като прокарваше облечения си в ръкавица пръст по лакираната му повърхност.
— Репродукция… — произнесе той бавно. — Няма никакво съмнение… но съвършено прекрасна. — Рекин отново се обърна към Локи. — Нямах представа, че сте запознат със стиловете, които колекционирам.
— Не съм — отвърна Локи. — Никога не бях чувал за талатрийски не знам си какво. Преди няколко месеца играх на карти с един пиян от Лашейн. Беше… притеснен с парите, затова приех да ми се издължи в стоки. Получих четири скъпи стола. Оттогава ги държа на склад, защото, честно да ви кажа, какво да ги правя, по дяволите? Видях какво държите тук в кабинета си, та ми мина през ум, че може и да ги поискате. Радвам се, че ви допадат. Както казах, вие ще ми направите услуга, ако ги вземете.
— Поразително! — възкликна Рекин. — Винаги съм възнамерявал да се сдобия с гарнитура от мебели в този стил. Обичам Последния разцвет. Разделяте се с нещо много ценно.
— На мен не ми трябват, Рекин. По мое мнение натруфеният стол си е натруфен стол. Само внимавайте с тях. Незнайно защо са изработени от дървесината на срязан полумесец. Достатъчно здрави са за седене, но не злоупотребявайте с тях.
— Това е… Твърде неочаквано, мастер Коста. Приемам. Благодаря ви. — Рекин се върна с очевидна неохота на стола си зад писалището. — Но това не ви спестява нуждата да изпълните вашата част от уговорката ни. Или да продължите с обясненията си. — Усмивката на лицето му се сви и вече не достигаше до очите му.
— Не, разбира се. Но във връзка с това… Вижте, на Страгос нещо му е завряло отзад гърне с масло за огън. Праща двама ни с Жером далече, по работа.
— Далече? — Предпазливата любезност отпреди малко бе изчезнала. Единствената дума бе произнесена с рязък, опасен шепот.
Почна се. Уродливи страже, хвърли на кучето си залък.
— В морето — отвърна Локи. — На Островите на призрачните ветрове. Порт Продигал. С поръчка.
— Странно. Не помня да съм местил съкровищницата си в Порт Продигал.
— Свързано е с това. — Но как? — Ние… сме по следите на нещо. — Мамка му. Голяма тъпотия. — По-точно на някого. Дали някога сте… някога…
— Някога какво?
— Дали сте чували някога за… човек на име… Кало… Калас?
— Не. Защо?
— Ами, той е… Работата е там, че се чувствам много глупаво. Мислех, че може би сте го чували. Не зная дали той изобщо съществува. Той може и да е просто измишльотина. Сигурен ли сте, че не помните да сте чували това име преди?
— Убеден съм. Селендри?
— Името не ми говори нищо — отвърна тя.