Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Проклет да съм! — възкликна Джийн. — Мисля, че ни карат в Марината на мечовете.
2
Грамадните каменни стени на изкуствения залив имаха дървена порта. Щом лодката приближи, откъм бойниците горе прокънтяха изстрели и дрънченето на тежки вериги отекна над камъните и водата. Портата се открехна, а после двете й крила бавно се отвориха навътре и надигнаха малка вълна пред тях. Щом лодката мина през портата, Локи се опита да прецени размерите на всичко, изникнало пред очите му — самият отвор трябваше да е широк седемдесет-осемдесет стъпки, а гредите на вратата изглеждаха дебели, колкото торсът на среден на ръст мъж.
Мерейн даде наставления на гребците и те внимателно вкараха лодката вътре и пристанаха на дървен кей, на който един мъж чакаше сам да ги посрещне. Гребците бяха поставили лодката под ъгъл и краят на кея едва докосваше борда между гребците и галерията за пасажери.
— Вашата спирка, господа! — извика Мерейн. — Боя се, че нямаме време да връзваме лодката. По-живо, да не се намокрите!
— Вие сте самата любезност, мадам — рече Локи. — Отхвърлих всякакви остатъци от съжаление, че не ви оставих бакшиш. — Той излезе от галерията и се опря на планшира с дясна ръка. Непознатият вече протягаше ръка да му помогне. Локи изскочи на кея с помощта на мъжа и двамата на свой ред издърпаха Джийн.
Гребците на Мерейн веднага потеглиха обратно. Локи гледаше как лодката се заотдалечава заднишком, изравни се с портата и се стрелна с висока скорост извън залива. Веригите отново издрънчаха и водата се надигна, когато вратите се затвориха. Локи погледна нагоре и видя групите хора, които въртяха огромни шпилове, по един от всяка страна на портата.
— Добре дошли — поздрави мъжът, който им помогна да слязат. — Добре дошли в най-глупавото начинание, за което съм чувал, пък да не говорим, че зорлем ме вкараха в него. Не мога да си представя чия ли жена сте наебали, че да ви пратят на тая самоубийствена мисия, господа.
На възраст мъжът беше някъде между петдесет и шейсет. Имаше гърди като дънер и корем, който висеше над пояса, сякаш се опитваше да прекара скришом чувал зърно под туниката си. Ала ръцете и вратът му бяха толкова жилави, че изглеждаха слаби, прошити от изпъкнали вени и белези от тежък живот. Имаше кръгло лице, вълнеста бяла брада и мазна дълга коса, която падаше под темето му като водопад. Тъмните му очи се гушеха сред гнезда от бръчици под тежките бръчки на челото.
— Това би могло да е приятно развлечение, ако знаехме, че в края на краищата ще попаднем тук — рече Джийн. — А вие кой бихте могли да сте?
— Калдрис се казвам — отвърна старецът. — Корабовладелец без кораб. Вие двамата трябва да сте господата Де Фера и Коста.
— Трябва да сме — отвърна Локи.
— Хайде да ви разведа — предложи Калдрис. — То няма много за гледане, ама ще го гледате много.
Той ги поведе нагоре по разнебитено стълбище в края на кея, което водеше към каменна площадка, издигната на четири-пет крачки над водата. Локи забеляза, че целият изкуствен залив представлява квадрат с дължина на страната приблизително сто крачки. Стените го ограждаха от три страни, а отзад се издигаше стръмният стъклен склон на острова. Имаше няколко сгради, построени на платформи, стърчащи от склона — складове, оръжейни и тям подобни, предположи той.
Лъскавата водна шир край площадката, отново отрязана от пристанището от дървената порта, беше достатъчно голяма да побере няколко бойни кораба и Локи се изненада, че там е завързан един-единствен съд. Едномачтова лодка, дълга едва четиринайсет стъпки, се полюляваше леко край нея.
— Такъв залив за една малка лодчица! — възкликна той.
— А? Ами, невежите имат нужда от пространство, в което да рискуват живота си, без да безпокоят някой друг за известно време — рече Калдрис. — Това тук е собственото ни частно вирче за пикаене. Не обръщайте внимание на войниците по стените — те няма и да ни погледнат, освен ако не почнем да се давим. Тогава сигурно ще се разхилят.
— Ас какво точно се занимаваш ти тук, Калдрис? — попита Локи.
— Разполагам с около месец, през който да превърна двама невежи, схванати, кьопави моряци новаци в някакво ужкимско подобие на морски офицери. Боговете да са ми свидетели, господа, подозирам, че всичко това ще свърши с писъци и давене.