Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Когато излезеш в морето, две неща са ти нужни за късмет. Първо, предизвикващ съдбата да ти прати страшна участ, ако излезеш в морето без поне една жена офицер на борда. Такъв е законът на Господаря на ненаситните води. Заветът му. Пристрастен е към дъщерите на сушата и би смачкал всеки кораб, който излиза в морето без поне една жена на борда. Освен това така диктува обикновеният здрав разум. Те са добри офицери. Като обикновени моряци са прилични, но за офицери по ги бива и от вас, и от мен. Така са ги създали боговете.
— Второ, много лош късмет е да тръгваш без котки на борда. Те не само трепят плъховете, но и са най-гордите създания навсякъде — на суша и на вода. Йоно обожава тия малки копеленца. Имаш ли кораб с жени и котки на борда, ще ти върви повече, отколкото си се надявал. Обаче нашата лодчица е толкова малка, че смятам, че и без жени сме си добре. Рибарите и пристанищните лодки непрекъснато излизат в морето и нямат ядове. Но с вас двамата на борда проклет да съм, ако не взема котка. На малката лодка подобава малко коте.
— Значи… ще трябва да гледаме това коте, докато рискуваме живота си в открито море?
— Ако я загубя, ще ви изхвърля през борда, Коста — изкиска се Калдрис. — Ако си мислиш, че лъжа, само ме пробвай. Обаче спокойно, не си сваляй гащите — тя ще е в кошницата с капак.
Споменаването на кошницата като че го присети за нея. Той бръкна пак вътре и извади малък самун хляб и сребърен нож. Локи забеляза, че по самуна има много малки белези, колкото муцунката на животинчето, което се опитваше да се изплъзне от ръцете му. На Калдрис като че не му пукаше.
— Мастер Де Фера, протегнете десницата си и не хленчете.
Джийн изпъна десницата си към него. Без колебание старият морски вълк поряза напреки дланта му. Едрият мъж не гъкна и Калдрис изсумтя, явно приятно изненадан. Той обърна дланта му с опакото нагоре и остави кръвта да потече върху хляба.
— А сега вие, мастер Коста. Обаче дръжте котето. Ако я порежем случайно, това е на ужасен късмет. Освен това тя е въоръжена, отпред и отзад.
Миг по-късно Калдрис нанесе плитък, болезнен прорез напреки на дясната длан на Локи и притисна хляба към него, все едно, за да запуши раната. Когато явно реши, че Локи е кървял достатъчно, той се усмихна, застана на ръба на каменната площадка и се загледа във водата.
— Знам, че и двамата сте пътували с кораби — рече Калдрис, — но пасажерите не важат. Пасажерите не участват. А сега ще участвате пълноправно, затова трябва първо да подготвя нещата за вас.
Той се прокашля, коленичи до водата и издигна ръце. 13 едната си ръка държеше хляба, в другата — сребърния нож.
— Йоно! Йоно, Повелителю на бурите! Господарю на ненаситните води! Твоят слуга Калдрис бал Комар те призовава! Твърде дълго ти бе добър да оказваш милост на своя слуга и твоят слуга коленичи, за да ти покаже своята преданост. Несъмнено знаеш каква яка шибана гадория го причаква на хоризонта.
Той хвърли кървавия нож в залива и продължи:
— Това е кръвта на сухоземните. Всичката кръв е вода.
Всичката кръв е твоя. Този нож е от сребро, метала на небето, небето, което докосва водата. Твоят слуга ти дава кръв и сребро, за да ти покаже своята преданост.
Той взе в две ръце хляба, разчупи го наполовина и хвърли и двете половини във водата.
— Това е хлябът на сухоземните, който им е нужен, за да живеят! В морето всеки живот е твой. В морето твойта милост е единствена. Дай на слугата си силни ветрове и открити води, Господарю. Бъди милостив към него в това плаване. Покажи му силата на волята си във вълните и го върни жив и здрав у дома Слава на Йоно! Господаря на ненаситните води!
Калдрис се изправи с пъшкане и избърса няколко пръски кръв в туниката си.
— Така. Ако това не помогне, значи нищо не е можело да помогне.
— Ще прощаваш — обади се Джийн, — но ми се струва, че би могъл да споменеш и нас покрай тебе…
— Недей да си мислиш нищо, Де Фера. Ако аз преуспявам, и ти преуспяваш. Ако аз се издъня, край с тебе. Молитвите за моето здраве са напълно във ваша полза. А сега прибери котето в кошницата, Коста, и хайде на работа. Малко по-късно Калдрис бе настанил Локи и Джийн един до друг на кърмата на лодката, която все още бе привързана здраво за няколко железни халки, вградени в камъка. Покритата кошница се мъдреше на малката палуба на лодката в краката на Локи. От време на време от нея се разнасяха тупане и дращене.